Как травмата превзема мозъка

Някога изпитвали ли сте усещането, че преживяната травмата сякаш е променила начина, по който работи мозъкът ви? Не грешите. Д-р Моника Джонсън, проницателният психолог, ни превежда през влиянието на травмата върху развитието на мозъка и естествените ни реакции към опасността.

НАКРАТКО

Травмата може да наруши степента на сработване между трите части на мозъка ви. Помислете как всеки от тези три дяла реагира в различни ситуации и използвайте тази информация, за да определите как да се намали влиянието на тези травми.

Чудили ли сте се изобщо как травмата може да повлияе на мозъка ви?

Днес ще ви представя концепцията за триединния мозък и как всеки негов дял може да обработва вашите травматични преживявания. Triune означава буквално „три в едно“ или „триединно“. Моделът на триединния мозък описва три области в мозъка, които имат индивидуален начин за разбиране и обработка на информация; те обаче са предназначени да функционират като едно цяло.

Проблемите, свързани с травмите и привързаността обаче могат да нарушат това единство и да доведат до излизане на нещата от синхрон.

Моделът на триединния мозък

Мозъкът на влечугото

При модела на триединния мозък най-старата част представлява рептилския, т.е. мозъка на влечуго. Още от раждането на индивида този дял е напълно развит и включва мозъчния ствол и малкия мозък (който управлява координацията на мускулната активност). Той се задейства инстинктивно и отговаря за функциите на тялото, свързани с оцеляването.

Рептилският мозък е най-тясно свързан с обработката на информация на сензорно-двигателни (добити чрез сетивата и действията) или телесни данни. Например: рефлекси, инстинктивни реакции на травми или наранявания като битка – бягство, вцепеняване, уплаха, вик за помощ, агресия и пориви за трупане на запаси. Този дял също така контролира автономните реакции, отнасящи се до телесните усещания и основните животоподдържащи процеси като храносмилане, сърдечен ритъм, телесна температура и дишане.

Мозъкът на влечугото е активен, независимо дали спим или сме будни, като осигурява правилното функциониране на тези жизненоважни процеси. Тъй като управлява основните инстинкти, той реагира светкавично, много по-бързо от неокортекса, до който ще стигнем по-нататък. Ако бейзболна топка лети към главата ви, обикновено не е нужно да мислите за реакцията си: вашият рептилски мозък ще ви накара инстинктивно да се наведете.

Мозъкът на бозайника

Мозъкът на бозайника, известен още като емоционален или лимбичен дял, е отговорен за нашите преживявания, свързани с емоции и отношения. Той включва таламуса (междинен мозък), амигдалата (бадемовидно тяло) и хипокампуса. Също е достъпен от раждането и свързва останалите две части на нашия мозък.

Емоциите придават още едно измерение на опита – какво харесваме и какво не харесваме – и така ни помагат да определим какво е емоционално важно или значимо за нас. Те придават цвят на начина, по който възприемаме болка и удоволствие, като внасят емоционално богатство в живота и взаимоотношенията ни.

Що се отнася до нашите взаимоотношения, мозъкът на бозайника позволява да сме наясно с нашето въздействие върху другите и тяхното въздействие върху нас, т.е. способства да се ангажираме социално с другите и да се привързваме. Той също така е отговорен за чувствата на привличане  или отблъскване спрямо нещата и за съхраняването на емоционални спомени от нашите преживявания.

Как работят отделните части от мозъка на бозайниците? Таламусът получава информация от  сетивните органи. Когато тази информация включва сигнал за заплаха или опасност, амигдалата ни сигнализира да се предпазим и защитим. Тя реагира и на стимули, свързани с приятни усещания. Хипокампусът запомня важна информация и я трансформира в дългосрочна памет. Тези преживявания на споделено удоволствие или болка също са кодирани като невербални спомени за привързаност, като стават основа на очакванията за бъдещи взаимоотношения.

Неокортексът

Неокортексът, известен още като мозъчна кора, неопалиум или изокортекс, е външната част на нашия мозък и е разделен на ляво и дясно полукълбо.

Дясното полукълбо е напълно оформено при раждането и се свързва с творчеството и интуицията. То обработва информацията по по-символичен, косвен и нелинеен начин.

По-рационалното ляво полукълбо е неразвито при раждането. Тази част от мозъка се дооформя в периода на детството и ранната зряла възраст. Тя отговаря за повечето от нашите езикови способности. Това полукълбо обработва информация по директен, логичен, аналитичен и линеен начин. Corpus callosum (най-големият сноп влакна в мозъка) е мост между лявото и дясното полукълбо. Той подпомага комуникацията, координацията и затвърждаването на информацията между полукълбата. За да функционираме, е важно всичко да е интегрирано и свързано.

Как травмата влияе върху развитието на мозъка

За развитието и функционирането на тези три (части на) мозъка определящ е нашият ранен опит. Това включва ранни фигури, към които сме се привързали, напр. детегледачи и обгрижващи лица, условия на средата и травми.

Този опит влияе върху формирането на връзки в мозъка, като целта е да се помогне възможно най-добре приспособяването както към положителни, така и към отрицателни житейски преживявания.

С представената дотук информация може да успеете да си представите как може да изглежда пейзажът на нашия мозък, ако имаме много травматични преживявания в живота, особено в ранното детство, когато мозъкът ни расте.

Първоначалната функция на мозъка на бозайника и мозъка на влечугото, които са свързани с емоциите и сигналите от тялото ни, обикновено е да се справят със стреса и заплахата като предпазна мярка, за да гарантират нашето оцеляване.

Следователно, ако получавате непрестанни или повтарящи се заплахи в живота, мозъкът става свръхчувствителен към сигнали, които напомнят за тези травматични преживявания. В следствие от това можем да имаме интензивни емоционални реакции към подобни сигнали и нашият рептилски мозък ще активира реакциите за бягство, битка, замръзване или оцеляване.

Например, ако сте отгледани от хиперкритична майка, която ви е подлагала на вербален тормоз, може да изпитвате силно безпокойство всеки път, когато разстроите някого. Може да проявите и угодничество или подмазване във ваш собствен ущърб. Друг пример може да бъде, ако се натъкнете на мъж със сходно телосложение и лице като човек, който ви е насилил сексуално в колежа. Тогава е възможно да блокирате емоционално, да се дистанцирате или да се вцепените.

Когато е налице дразнене и сме в режим на заплаха, нашият неокортекс временно проявява по-слаба активност. Когато сме в опасност, нямаме време да мислим, така че мозъкът на бозайника или на влечугото поемат контрола и ни подтикват да действаме бързо, за да останем живи.

И докато това е добре в случая с изпуснатата бейзболна топка, то може да силно да затрудни ясното мислене, анализирането, планирането или научаването на нова информация.

Поради начина, по който всеки от трите ни мозъка обработва травми, тези преживявания могат да направят така, че частите да не работят в хармония. Например, неокортексът може да ни каже, че сме в безопасност, но емоциите и тялото ни да казват, че не сме. Ако една част от мозъка ви доминира, тя може да се наложи над останалите.

Например, ако има превес на мислещия мозък, е възможно да се чувствате „заседнали в главата си“ през цялото време и сякаш да сте откъснати от емоциите си. Ако доминира мозъкът на бозайника или рептилският мозък, може да почувствате, че често сте емоционално обсебени от различни дразнители. Повечето от нас, поне до известна степен, са имали поне едно преживяване, когато са били толкова претоварени, че мислещата част на мозъка е престанала да функционира.

Понякога мисля за такива моменти като за „синия екран на смъртта“, онзи STOP Codе, който компютрите използваха, когато имаше критична неизправност. Изходът беше само един: рестарт на системата.

Рестартиране на системата

Преработването на една травма е много личен и специализиран процес, но искам да ви предложа няколко съвета как да започнете.

Най-напред, ако искате компютърът да функционира добре, трябва да прочетете упътването.

Можете да започнете, като размишлявате как всеки от трите ви мозъка реагира в различни ситуации. Не забравяйте, че вашият неокортекс  обработва познавателната информация, мозъкът на бозайник – емоционалната, а рептилският мозък – на данните от тялото. Опитайте се да установите ситуации, в които всеки от тези дялове е най-активен. Те могат да бъдат както положителни, така и отрицателни.

Тази информация може да се използва, когато търсите подходи, които да помогнат. Обърнете внимание на това, което работи на различни нива на стрес.

През цялото време повтарям на пациентите си, че умение, което върши работа, когато сме на 4-то ниво по скалата на стрес от 1 до 10, може да е различно от умение, което работи на 9-то ниво. Когато сте по-ниско в скалата, може да забележите, че подходи, свързани с мислене като позитивен вътрешен диалог са по-полезни; обаче, когато сте на 9-то ниво, може да се наложи да приложите телесно ориентирани неща, например дихателни упражнения, за да ви помогнат да се успокоите.

Най-важното е да си подарите това, от което имате нужда, без да го подлагате на преценка. Една страхотна черта на нашите мозъци е пластичността. Колкото повече е взаимодействието с травматичните реакции, толкова по-добре можете да приучите мозъка си да реагира по-ефективно и значително да намали или премахне влиянието на тези травми.

Цялото представено тук съдържание е само с информационна цел. То не замества професионалната преценка на вашия психолог. Моля, консултирайте се с лицензиран специалист по психично здраве за всички индивидуални въпроси и проблеми.

Източник: 

Dr. Monica Johnson, Savvy Psychologist, ноември 2021