Наруших мълчанието си: Моята история за домашното насилие

| Ема Мърфи | TEDxUniversityofNicosia

Казвам се Ема Мърфи. Това е Хавиер зад мен. Имам две деца – Хавиер и Арабела. Тя е на седем месеца. Мислих дълго и упорито и обмислях дали да публикувам това видео. Щях и не щях, щях, и не щях. Най-накрая реших след дълго мислене, че, да, трябва да направя това за мен и децата си. Трябва да повиша осведомеността на всички останали жени.

На 26 съм, от Дъблин, имам две деца. Имам връзка от три години и половина с човек, който смятах, че е любовта на живота ми. Той беше любовта на живота ми. Обичах го с цялото си сърце. Имали сме възходи и падения. Ще ценя възходите, няма дами липсват паденията. За съжаление миналата година разбрах, че ми е изневерил с една от клиентките си. Разбрах през юни, но той отрече. Тя се свърза с мен през ноември и ми каза, че е бременна. Така че поради стреса родих преждевременно.

Моят свят се обърна с главата надолу, както можете да си представите. Мислиш си, че познаваш някого толкова добре, нали? Беше толкова труден момент за мен, обичах го толкова много, че се опитах да му простя, и реших да му дам още един шанс. За съжаление разбрах, че го е направил отново. В Деня на бащата той не искаше да ни види. Прекарваше времето си с някоя друга и аз разбрах в петък. Затова отидох във фитнеса и се изправих срещу него. И той го отрече, разбира се. И когато му хвърлих телефона, той ме удари в лицето. Не беше за първи път. Миналата година ми разцепи главата на едно събитие, а преди това също ме удари и бях с насинено око. А през последната година и половина ми казваше, че съм параноичка, психопат, че съм луда. Несигурността ми ще ме убие един ден. Дори досега той ми казва, че моята несигурност ще ме убие. И знаете ли какво? След петъчните събития най-накрая осъзнах, че не, това не е приемливо.

Никой мъж няма право да посяга на жена. Никой мъж, без значение колко голям или малък. Без значение откъде си. Не е редно да вдигаш ръка на жена. И чак сега разбрах това. Имах смелостта да си тръгна и да отида направо при семейството, приятелите и хората, които ме обичат. Този път имах смелостта да направя нещо по въпроса, защото дори да се случи веднъж, то това е неприемливо. Но да се почувстваш, че е приемливо, е още по-лошо. Да бъдеш психически измъчван и да ти кажат, че си параноичен или несигурен, това е психологическо мъчение. И никой мъж не трябва да прави това на никоя жена.

Така че сега съм самотна майка на две прекрасни деца. И за съжаление, когато те попитат къде е баща им, той няма да е наоколо. Той вече няма да е тук за тях. Животът ни е напълно разкъсан. И те ще разберат, че баща им е ударил майка им…

И това изобщо не е нещо, което децата трябва да виждат. Те не трябва да виждат никакво насилие.

Така че, ако някой от вас преминава през нещо подобно на това, през което съм минала аз, трябва да намериш смелостта и да се измъкнеш от всичко, което е толкова нездравословно като насилието. Отиди при приятелите и семейството си, хората, които те обичат и ги е грижа за теб, и говори с тях. Но особено ако имате деца, не е добра среда за децата ви да бъдат наоколо. Никое дете не  бива да вижда това. Моят малък приятел е отзад в колата в петък и крещи. Аз го погледнах и това ми разби сърцето. Въпреки че е само на 18 месеца, синът ми не трябва да вижда това.  Така че, ако има жени, които смятат, че не могат да излязат от една връзка, че не могат да си тръгнат, ако не е безопасно, трябва да го направите.

И ако се карате и ако вашият приятел или вашият мъж ви удари или вдигне ръка към вас, трябва да си тръгнете, защото по-често, ако се случи веднъж, ще се случи отново. Така че се надявам, че съм повишила осведомеността на някои жени. И ако се сещате за нечие разбито сърце, може би сподели видеото с него. Благодаря.

През 2015 г. животът ми се промени драстично. Седях на стълбите си плачейки, изгубена, объркана и ужасена. Когато седнах на стълбите, започнах да записвам. Записвах мислите си. Търсех бягство. Бягство, което да ме отърве от ада, в който живеех в дома си, където бях в насилническа връзка, която ме остави с още едно насинено око. Когато започнах да записвам мислите си, в тялото ми обикаляха милион емоции. Краката ми трепереха, глезените се блъскаха един в друг. Тогава нямах представа кой ден е, камо ли да се опитам да разбера защо това видео стана толкова популярно.

В момента, в който натиснах „публикуване“, животът ми се промени. След минути това видео стана вайръл. Стотици гледания, хиляди гледания. И в рамките на 24 часа имаше милиони гледания. 26-годишна майка на две деца – моите бебета бяха на 7 месеца и 18 месеца по това време – знаех дълбоко в себе си, че не заслужавам това. Знаех дълбоко в себе си, че заслужавам да бъда щастлива. Знаех дълбоко в себе си, че това не е наред. Така че заех позиция. Публикувах това видео в социалните мрежи. Видео, за което нямах представа, че ще се окаже толкова влиятелно. — Как може да се случи това? Запитах се: „Как може това видео да стане толкова популярно? Аз съм просто обикновено момиче и моята история е просто история“. Към днешна дата това видео е гледано над 50 милиона пъти. Представете си това. Никога не бих си го и представила. Ако се чудите защо е гледано толкова много, не сте единствени, аз също се чудя. Мога само да предполагам, че хората резонираха и се припознаха в моята история. Всички знаем за някой, който е претърпял домашно насилие. Някои от зрителите сами са били жертви. Някои може да са били и насилниците. Хора, които твърдят, че те обичат и ценят толкова много, но не могат да се контролират, когато става дума за физическо насилие.

Това видео вече се използва по целия свят като инструмент за обучение в училища, колежи и организации за домашно насилие. Използва се всеки ден, за да помага на жени, които страдат по същия начин, както аз. Това е мощен инструмент в реалния живот, който спасява животи. Никога не съм предполагала, че ще създам такъв мощен инструмент, но съм безкрайно благодарна, че толкова много добро се роди от толкова много болка. Успях да покажа на хората ефектите от физическото, психическото и емоционалното насилие. Тогава не го осъзнавах, но в момента, в който натиснах „запис“, открих силата на гласа си. И в момента, в който натиснах „публикация“, открих силата на социалните медии. Това, което започна като призив за помощ от приятели и семейство, Facebook направи достъпен за милиони хора, разширявайки кръга ми до милиони екрани по целия свят. Защото без да имам тази платформа, за да изразя моята история, все още щях да бъда там на онова много нещастно място, където ми се искаше да съм мъртва. Може никога да не бях намерила смелостта да си тръгна. Все още щях да плача всеки ден, да искам да съм мъртва. Звучи странно, но моят ангел пазител дойде от неподозирана мрежа. Социалните медии спасиха живота ми. Защото, както казах, ако не бяха социалните мрежи, вероятно щях да съм мъртва. Но аз не съм. Благодарна съм, че съм жива и в постоянно движение.

Оттогава използвам новооткрития си силен глас, за да говоря от името на всяка жена и мъж, преживели домашно насилие. Преди две години стоях на сцената на Третата световна конференция на жените в Хага, Нидерландия. Гледах залата с над 1000 души, 1000 влиятелни хора от цял  свят. Съмнението започна да се намесва. Започнах наистина да се съмнявам в себе си. Коленете ми трепереха. Запитах се: “Мога ли да направя това? Мога ли да се справя? Мога ли да дам на хората това, което искат? “И тогава ми хрумна мисълта: „Само 1000 души. Ема, та ти говори с милиони.“

Днес това е моето послание към жените. Ако една връзка не работи, напуснете я. Бързо и без съмнения. Тръгнете си. Помолете за помощ. Ако нямате интернет, излезте извън къщата си и крещете, докато не намерите помощ. Говорете със семейството, говорете с приятели, колеги от работата. Не ги отпращайте. И отидете в полицията. Стоенето на едно място, когато има физическо насилие, само ще ви убие. Най-важното е да обичате себе си повече от всичко в живота. И учете децата си да правят същото. Много благодаря.