Jackson Katz, TED
Преди да започна презентацията, искам да кажа, че е огромна чест да бъда част от тази програма с толкова много впечатляващи жени.
Също искам да благодаря на организаторите, които ме поканиха.
Важно е за мен да се обърне внимание и признае, както и за мъжете да признаят, особено в сферата на превенция на полово насилие, за която ще говорим тази сутрин, че има увеличаващ се брой мъже в Щатите и из целия свят, които се изправят и говорят открито за насилието на мъже срещу жени. Дори и при разглеждането на части от общества доминирани от мъже, които исторически са проявявали апатия към темата или са враждебно настроени към усилията на жените да ги ангажират в нея. Тази увеличаваща се бройка от мъже са признателни на жените за това, че ги водят по този път, във всеки аспект – професионален, политически, интелектуален, на всяко ниво; жените са тези, които са създали тези движения и те имат положителен ефект върху всички. Не само върху жени и момичета, но и върху мъже и момчета.
Често мъже като мен получават обществено признание за работата, която всъщност жени вършат от много време. Затова един от начините да използваме това внимание е всеки ден оттук нататък да благодарим на жените и уважим тяхното лидерство в сферата.
Сега ще споделя с вас виждане, което променя начина, по който се мисли за проблемите свързани с половото насилие – сексуално насилие, домашно насилие, тормоз в отношенията, сексуален тормоз, сексуално насилие над деца.
Всички тези проблеми, които накратко ще наричам „полово насилие“, се категоризират като проблеми на жените, с помощта на някои добри мъже. Но аз имам проблем с тази рамка и не я признавам. Аз не ги виждам като проблеми на жените, с помощта от добри мъже. А всъщност, смятам, че на първо място това са проблеми на мъжете.
Очевидно е, че това са проблеми и на жените и го разбирам, но наричайки половото насилие проблем на жените е част от по-големия такъв по ред причини.
Първата причина е, че дава повод на мъжете да не обръщат внимание на темата, нали?
Много мъже, като чуем за проблеми на жените, спираме да слушаме и си казваме „това засяга момичетата или жените.“ И много мъже не отиват по-нататък поради тази причина. Сякаш някакъв чип в мозъка ни се активира и пътищата на нервната система привличат вниманието ни в различна насока, когато чуем термина „женски проблеми.“
Това важи, между другото, и за думата „пол“, защото когато я чуят, много хора си мислят, че означава „жени.“ Затова си мислят, че проблеми свързани с половете, са синонимни на проблеми на жените.
Има някакво объркване за думата „пол.“
Нека да обясня това объркване с една аналогия.
Да поговорим за момент за расата.
В Щатите, когато чуят думата „раса“, много хора си мислят за афро-американци, хора от Южна Азия, латино или азиатско-американски произход, индианци, жители на тихоокеанските острови и прочие.
Много хора, когато чуят „сексуална ориентация“ си представят гей хора, лесбийки или бисексуални.
И много хора, когато чуят думата „пол“ си мислят, че означава „жени.“
Във всички тези случаи не се обръща внимание на основната група.
Сякаш белите хора нямат расова идентичност или не принадлежат към някоя раса, все едно хетеросексуалните нямат сексуална ориентация, все едно мъжете нямат пол.
Това е един от начините, по които доминиращи системи продължават да съществуват, тоест доминиращите групи рядко биват предизвикани да се замислят за тяхната власт.
Защото това е една от характеристиките на властта и привилегията,
способността да не бъдат разглеждани, да нямат интроспекция и всъщност да бъдат невидими в дискусиите за проблеми, които касят основно нас.
Невероятно е как това действа при домашното и сексуално насилие,
как мъжете биват изрязани от голяма част от темата, която касае основно тях.
Ще обясня какво имам предвид, използвайки старите технологии.
Аз съм със старомодно мислене, когато става въпрос за фундаментални въпроси.
Правя филми и работя с високи технологии, но съм старомоден възпитател и искам да споделя с вас това упражнение, което показва на ниво структура на изречение как, начинът, по който мислим, буквално начинът, по който използваме езика си, се опитва да държи вниманието настрани от мъжете.
Става дума за домашното насилие, но може да се използват и други аналози.
Говорим за труда на лингвиста феминист Джулия Пенелопе.
Той започва с много обикновено изречение.
„Джон преби Мери.“
Това е правилно изречение на английски.
Джон е подлогът, пребивам е глаголът, Мери е допълнението.
Това е правилно изречение.
Сега ще преминем към второто изречение, което казва същото нещо, но в страдателен залог.
„Мери беше пребита от Джон.“
И вече изречението много се е променило.
Тръгнахме от „Джон преби Мери“ и стигнахме до „Мери беше пребита от Джон.“
Фокусът премина от Мери върху Джон в едно изречение и може да видите, че Джон е вече към края на изречението, близо да изпадне от картата.
В третото изречение, Джон изпада и получаваме „Мери беше пребита“ и сега всичко се върти около Мери.
Дори вече не мислим за Джон, фокусът е върху Мери.
Последното поколение използва термина „пребит“, който е синоним на малтретиран.
И сега казваме „Мери беше малтретирана“.
Последното изречение в тази поредица, произлизащо от другите е „Мери е малтретирана жена.“
Сега самоличността на Мери – Мери е малтретирана жена – е какво е направено с нея в първия случай.
Но ние показахме, че Джон е напуснал разговора отдавна.
Тези от нас, които работят в сферaта на домашното и сексуалното насилие знаят, че обвиняването на жертвата е широко разпространено.
Тоест обвинение към човека, на който нещо е направено, вместо човека, който е извършил деянието.
Задаваме следните въпроси: „Защо жените излизат с тези мъже?“ „Защо ги привличат такива мъже?“ „Защо продължават да се връщат при тях?“ „С какво е била облечена на партито?“ „Колко глупаво от нейна страна.“ „Защо е пиела с тези мъже в хотелската стая?“
Това е обвиняване на жертвата и има много причини за него.
Една от тях е, че нашето мислене е устроено да обвинява жертвите и това е изцяло подсъзнателно.
Нашето мислене е устроено така, че да задава въпроси за жените и техните избори, какво правят, мислят, обличат.
И аз нямам намерение да надвиквам хора, които задават въпроси за жените.
Това е основателно.
Но нека да е ясно: задаване на въпроси за Мери няма да ни докара до никъде, за да предотвратим насилието.
Трябва да задаваме друг тип въпроси.
Може да видите накъде отивам.
Въпросите не са относно Мери, те са относно Джон.
Те включват въпроси като „Защо Джон бие Мери?“, „Защо домашното насилие е такъв голям проблем в Щатите и по света?“, „Какво се случва?“, Защо толкова много мъже упражняват физически, емоционален, вербален и друг вид тормоз над жени и момичета, над мъже и момчета, които твърдят, че обичат?“
„Какво се случва с мъжете?“
„Защо толкова много възрастни мъже тормозят сексуално малки момчета и момичета?“
„Защо това е такъв често срещан проблем в нашето общество и по света днес?“
„Защо продължаваме да чуваме за нови скандали, избухващи в големи институции като католическата църква или футболната програма на Penn State или „Момчетата скаути на Америка“ и така нататък?“
Както и в местни общества в цялата страна и в целия свят.
Слушаме за това постоянно.
Сексуален тормоз над деца.
„Какво се случва с мъжете?“ „Защо толкова много мъже изнасилват жени в нашето общество и по целия свят?“
„Защо толкова много мъже изнасилват други мъже?“
„Какво се случва с мъжете?“
„Каква е ролята на институциите в нашето общество , които помагат да се доведе до това да има тормозещи мъже в такива размери?“
Защото не става дума за единични извършители.
Това е наивния начин, по който да се осъзнае по-дълбокия и систематичен социален проблем.
Извършителите не са чудовища, които излизат от блатото и идват да свършат мръсната си работа, а после се връщат обратно в тъмното.
Това е много наивно схващане, нали?
Извършителите са много по-нормални от това.
Тогава въпросът е какво правим в нашето общество, както и по света по темата?
Каква е ролята на институциите в това да произвежда мъже, извършващи тормоз?
Каква е ролята на религиозните вярвания, на спорта, на порнографията, на семейството, икономиката и как се пресичат, както и на расата и етноса и тяхното пресичане?
Как работи всичко това?
Когато започнем да правим всички тези връзки и да питаме тези важни и големи въпроси, тогава може да говорим как да променим нещо.
С други думи, как да подходим по по-различен начин?
Как може да променим тези действия?
Как може да променим социализацията на момчетата и определенията за мъжество, които водят до тези резултати.
Това са въпросите, които трябва да задаваме и типа работа, която трябва да вършим. Ако сме фокусирани безкрайно над това какво (..жените..) правят и мислят в отношенията си или другаде, няма да стигнем до там, където трябва.
Разбирам, че много жени, които се опитват да говорят за тези проблеми с години, често биват заглушени и усилията им са непризнати.
Те биват наричани неприятни имена като „мъжемразки“ и отвратителното и обидно „феми-нацистки.“
И знаете ли за какво е всичко това?
Нарича се “убийте вестоносеца.“
Защото за жените, които проговарят за тези неща и открито говорят, защитавайки себе си и други жени, както и мъже и момчета, това е начин да бъдат накарани да седнат и замълчат, за да се запази статуквото, защото не ни харесва, когато някой мъти водите.
Не ни харесва, когато хората оспорват властта ни.
По-добре да седнеш и да замълчиш.
И слава Богу, че жените не са го направили.
Слава Богу, че живеем в свят, където има толкова силни жени, които могат да противодействат на това.
Една от силните роли, в която могат да влязат мъжете е да казват това, което жените понякога не могат да кажат.
Или още по-добре, да казваме неща, които жените често не могат да казват.
Знам, че това е сексизъм, но това е истината.
Затова едно от нещата, които казвам на мъже, е че имаме нужда от повече мъже, които имат куража и смелостта да се изправят и кажат някои от тези неща, да застанат до жените, а не срещу тях.
Вместо да се преструват, че това е все едно някаква война между половете и други глупости.
Ние живеем на този свят заедно.
Междудругото, едно от нещата, което наистина ме притеснява в риториката срещу феминисти и прочие, които са създали движенията срещу пребиването и изнасилването на жени, е че те са против мъжете.
Какво да кажем за момчета, които са дълбоко афектирани по негативен начин от това какво един възрастен мъж прави на майка им, самите тях, сестрите им?
Какво да кажем за тях?
Какво да кажем за младите мъже и момчета, които са травмирани от насилието, което упражняват върху тях възрастни мъже?
Знаете ли какво?
Същата система, която ражда мъже, които тормозят жени, ражда мъже, които тормозят други мъже.
И ако искаме да говорим за мъже жертви, нека да го направим.
Повечето жертви, които са мъже са жертви на насилие от други мъже.
Това е нещо, което и мъжете, и жените имат общо.
И жените, и мъжете сме жертви на насилие от мъже.
Така че, в наш директен интерес е.
Без да споменавам, че повечето мъже, които познавам, имат жени и момичета в техните семейства и приятелски кръгове, за които ги е грижа.
Затова има толкова много причини мъжете да говорят открито.
Като го кажем на глас звучи очевидно, нали?
Естеството на работата, която аз и моите колеги вършим в спорта, американската армия и в училищата, е измислянето на метод, който се казва „метода на свидетеля“ за предотвратяване на половото насилие.
Искам да ви разкажа само основните неща за този метод, защото бихме сменили темата и има много подробности.
Основното е, че вместо да гледаме на мъжете като извършители и на жените като жертви или на жените като извършители, а на мъжете като жертви или друга комбинация. Използвам полът като двоично понятие.
Знам, че има още освен мъже и жени, освен мъжко и женско.
И има жени, които са извършители и, разбира се, мъже, които са жертви. Има цял спектър.
Но вместо да го гледаме като двоично понятие, да се фокусираме върху себе си като свидетели. Свидетел се дефинира като всеки, който не е нито извършител, нито жертва в дадена ситуация.
С други думи, приятели, съотборници, колеги, семейство, тези от нас, които не са въвлечени в насилствените отношения. Но сме част от социални, семейни, работни, училищни и друг такъв тип отношения с хора, които може да са в такава ситуация.
Какво да правим? Как да говорим открито? Как предизвикваме приятелите си? Как подкрепяме приятелите си?
Как да не мълчим когато става въпрос за тормоз?
Когато става въпрос за мъже, целта е да се убедят мъже, които не упражняват тормоз, да възразят на мъже, които го правят.
Когато казвам тормоз, нямам предвид само мъже, които пребиват жените си.
Нямаме предвид, че мъж, чийто приятел пребива приятелката си, трябва да го спре в момента на случката.
Това би бил наивен начин да се стигне до социална промяна.
Говорим за продължителен период от време, в който искаме мъже да спират действията на други мъже.
Например, ако сте мъж в компанията на други мъже и играете покер, говорите си, няма присъстващи жени и някой от тях казва нещо сексистко или унизително за жена, вместо да се смеете или преструвате, че не сте го чули, имаме нужда мъжете да кажат „Това не е смешно, това може да е сестра ми и може ли да се шегуваш за нещо друго? Или да говориш за нещо друго? Не ми харесват подобен тип разговори.“
Точно както, ако сте бял и някой друг бял направи расистки коментар, се надяваме, че белите ще прекъснат това расистко поведение.
Също така и при хетеросексуалността, ако сте хетеросексуален и не сте настроен срещу хората с различна сексуалност, ако не кажете нещо в такива ситуации, то тогава вашето мълчание не е ли съгласие и съучастие?
Та, „методът на свидетеля“ цели да даде на хората способи, с които да прекъсват този процес и да изказват мнението си гласно, да създадат такава култура в обкръжението им, която да осъжда такова поведение като неприемливо.
Не само защото е незаконно, но защото е грешно и неприемливо.
Ако стигнем до положение, в което мъже, които проявяват сексизъм, загубват социален статус, то тогава млади мъже и момчета, които проявяват сексизъм или тормоз към момичета и жени, както и към други момчета и мъже, ще загубят също статус в обществото като резултат от това.
И познайте какво ще се случи.
Ще видим огромен спад в тормозенето.
Защото обикновено извършителят не е болен и извратен. Той е обикновен мъж по всички други параграфи.
Сред някои от най-добрите изказвания на Мартин Лутер Кинг през краткия му живот е: „накрая на деня, това, което ще боли най-много е не думите на нашите врагове, а мълчанието на нашите приятели.“
Накрая на деня, това, което ще боли най-много е не думите на нашите врагове, а мълчанието на нашите приятели.
Имало е прекалено много мълчание сред мъжете за продължаващата трагедия свързана с насилието от мъже над жени и деца, нали?
Имало е прекалено много мълчание.
Трябва да нарушим тази тишина и имаме нужда повече мъже да го направят.
По-лесно е да го кажеш, отколкото направиш и при мъжете, това да се оспорят едни други не е лесно. Което е и една от причините, защо част от промяната, която трябва да се случи е не само да разберем тези проблеми като проблеми на мъжете, но и да разберем, че те са свързани с лидерството на мъжете.
В крайна сметка, отговорността да се изправим срещу тези проблеми не трябва да е върху раменете на малки момчета или тийнейджъри в гимназията или момчета в университета.
Трябва да падне върху раменете на зрели мъже с власт.
Зрели мъже с власт са тези, които трябва да държим отговорни да бъдат лидери по тези въпроси, защото когато някой изказва мнение по темата в обкръжението си, и оспорва, прекъсва, той е лидерът всъщност.
Гледайки в по-голям мащаб на нещата, имаме нужда повече зрели мъже с власт да приоритизират тези проблеми и все още не сме видели това да се случва, нали?
Бях на вечеря преди няколко години; работя много с различни звена на американската армия. Една жена ме попита (мисля, че тя се имаше за доста умна) „ От колко време правите обучения за чувствителност на морските пехотинци?“ И аз ѝ отговорих „С цялото ми уважение, аз не правя обучения за чувствителност с морските пехотинци, аз водя лидерска програма при морските пехотинци.“ Знам, че отговорът ми е помпозен, но е важно разграничение, защото не вярвам, че това, от което имаме нужда е обучение за чувствителност. Имаме нужда от обучения по лидерство. Когато, например един професионален треньор или мениджър на баскетболен или футболен отбор (работя доста и в тази сфера) направи сексистки, хомофобен или расистки коментар, ще последват разговори в спортните блогове и по спортните радио канали. И някои хора, ще кажат, че той има нужда от обучение за чувствителност. Други ще кажат „Окей, престанете с тази политическа коректност, той направи тъпо изказване, нека да продължим напред.“
Моят аргумент е, че той няма нужда от обучение за чувствителност. Той има нужда от обучение за лидерство, защото той е лош лидер, защото в общество с различни полове и сексуални ориентации (тук има аплодисменти в залата), както и разнообразие от раси и етноси, правиш ли такива коментари, ти не се справяш с лидерството.
Ако можем да убедим в това мъже и жени с власт в нашето общество по всички етажи на институциите, това ще промени начина, по който мислят хората.
Работя много с атлетични клубове в колежи и университети в Северна Америка.
Знаем много за това как да предотвратим домашното и сексуалното насилие, нали?
Няма извинение един колеж или университет да няма обучение за предотвратяване на домашното и сексуално насилие, което да е задължително за всички студенти атлети, треньори и администратори като част от образователния процес.
Знаем достатъчно по темата, че да можем да го приведем лесно в действие.
Но знаете ли какво липсва? Лидерството. Но не лидерството на студентите атлети, а на директора на клуба по атлетика, на декана на университета, на хората с власт, които взимат решенията за ресурсите и приоритетите в институцията.
В много от случаите, това означава, че лидерството на мъжете се е провалило.
Да погледнем Пен Стейт.
Пен Стейт е майката на всичко, което сме научили за „метода на свидетеля“.
Имало е толкова много ситуации, където мъже на важни позиции не са направили нищо, за да предпазят деца, в този случай момчета.
Не е за вярване.
Когато навлезем по-навътре обаче, осъзнаваме, че има натиск върху мъжете.
Има ограничения в обкръженията на мъже, затова трябва да ги окуражаваме да се справят с този натиск.
Един от начините да се направи това е да се признае, че има страшно много мъже, на които тези проблеми са много присърце.
Това го знам, работя с мъже и съм работил с десетки и стотици хиляди от тях вече десетки години. Дори е страшно като си помисля, колко много години са това.
Има толкова много мъже, на които тези теми са им присърце, но това не достатъчно.
Имаме нужда от повече мъже с кураж, сила, морал и почтеност да нарушат съучастничеството и тишината, да възразят и да застанат до жените, а не срещу жените.
Между другото, ние дължим това на жените. Няма две мнения по въпроса.
Но го дължим и на нашите синове.
Дължим го на младите момчета, които растат по целия свят и не са избрали да бъдат мъже в общество, което им казва, че мъжеството е дефинирано по определен начин.
Те са нямали избора.
Ние, които имаме този избор, имаме възможността, както и отговорността към тях.
Надявам се, че занапред, мъже и жени, работейки заедно, могат да започнат промяната и трансформацията, за да може бъдещите поколения да не преминават през такива трагедии, с които ние се сблъскваме всеки ден.
Знам, че можем да го постигнем. Можем по-добре.
Благодаря Ви.