Изследване разкрива преживявания от „дистанционно контролирани“ насилствени връзки.
Страхотно е да можете да щракнете с пръсти, да плеснете с ръце или да натиснете бутон, за да управлявате уредите в дома си. Или да помолите гласово активираното устройство вкъщи да ви прочете новините или прогнозата за времето. Но много технологични постижения, които са предназначени за удобство, могат да бъдат използвани неправомерно.
Според изследване, озаглавено „Дистанционно контролирани: домашно насилие чрез технологии“, някои насилници манипулират битови електронни уреди, за да накарат партньора си да се чувства застрашен, объркан, уплашен и да си мисли, че полудява. От музика, през контрол на температурата, до аларми, дистанционно управляваната технология може да бъде използвана като форма на сила и контрол, за да обърка и нарани.
За съжаление има много други начини, по които съвременните технологии се използват за улесняване на домашното насилие, често демонстриращи основно желание за власт и принудителен контрол.
Технологичен тормоз
Екипът на Хедър Дъглас в статия, озаглавена „Технологично домашно и семейно насилие“ (2019), обсъжда как различни видове технологии са използвани за улесняване на домашното и семейното насилие.
Те са изследвали различни технологични средства за комуникация, вариращи от смартфони до платформи за социални медии като Фейсбук, интервюирайки 55 оцелели от домашно и семейно насилие в Австралия. В обхвата на технологичното насилие те са изследвали случаи на кражба на самоличност, злоупотреба с текстови съобщения, клевета в социалните медии, доксинг (споделяне на лични данни онлайн) и неразрешено споделяне на сексуални изображения.
Описвайки своите открития, те са откроили няколко разрушителни теми.
Зловещо присъствие
Екипът на Дъглас отбелязва, че извършителите създават усещане за присъствие навсякъде, като открито използват технологията за проследяване на жертвите, въпреки че много насилници предпочитат скрити методи за проследяване, като например използването на GPS устройство. Те определят използването на технологии за проследяване във връзката, (както и след раздялата) като „най-крещящият пример“ за това, което предишно изследвание нарича „пространствен и времеви контрол“. GPS проследяването премахва физическите граници, поради липсата на необходимост от физическа близост.
Те дават пример за жена, която заподозряла, че бившият ѝ партньор е поставил GPS устройство на колата ѝ, защото забелязала, че батерията на акумулатора на колата ѝ се изтощава бързо и бившият ѝ партньор често се появявал на места, където била тя.
Принудителна изолация
Екипът на Дъглас отбелязва, че контролът върху технологиите може също да създаде усещане за изолация на жертвата, като прекъсне достъпа ѝ до приятели и семейство. Установено е, че това е особено опустошителен метод за контрол над жени, които наскоро са пристигнали в чужда държава и са разчитали на програма за видео разговори като Skype например, за да поддържат контакт със семейството си у дома.
Те отбелязват, че някои жертви решават да се изключат напълно от технологиите, за да избягат от онлайн насилието. Това прекъсване на връзката обаче може да увеличи чувството за изолация, тъй като разделя жертвите не само от техните насилници, но и от техните приятели и семейство, както и от лични и професионални възможности.
Манипулация на социалните мрежи
Екипът на Дъглас също така отбелязва как платформи като Фейсбук, с възможност за свързване на потребителите с много нива на приятели на приятели, могат да бъдат използвани от насилници, за да проникнат в онлайн обкръжението на жертвата. Този тип манипулация не само позволява на насилника да наблюдава виртуалното поведението на жертвата (често наричано „преследване във Фейсбук“), но също така позволява на насилниците да се намесват в онлайн обкръжението на жертвата.
Екипът на Дъглас отбелязва, че този тип социална манипулация може да се случи доста преди една жена да разбере, че е въвлечена в насилствена връзка, и е доказателство за принудителен контрол. Една жена в тяхното проучване описва как бивш партньор, когото тя добавя като приятел във Фейсбук, проактивно изпраща заявка за приятелство до всеки един от нейните контакти във Фейсбук, лесно и бързо намирайки си място във виртуалната ѝ социална група.
Въпреки че всяка една публична платформа може да бъде използвана от насилници, които се стремят да тормозят жертвите, персонализираните платформи като Facebook, Linkedin или други, където жертвата избира своите връзки и контакти, е особено привлекателна за насилниците, които се стремят да принизят или унижат своите жертви. Това е така, защото чрез публикуване в тези сайтове, контролиращи и манипулативни настоящи или бивши партньори могат да публикуват обидни съобщения, снимки и други негативни публикации, които да бъдат видяни от всички приятели и връзки на жертвата. Това може да бъде особено опустошително, защото за разлика от платформите, където виртуалната аудитория се състои от непознати, персонализираните сайтове като Фейсбук са населени от хора, които жертвата всъщност познава.
Използване на технологиите с уважение
Здравословните взаимоотношения не включват инвазивна комуникация или контрол, онлайн или офлайн. Първият признак на опит за нарушаване на личните граници он- или офлайн трябва да бъде червен флаг. Използването на технологиите по положителни, здравословни начини може да подобри взаимоотношенията, насърчавайки динамика на доверие, честност и уважение, което ще допринесе за една комфортна и обогатяваща връзка.
Източник:
Wendy L. Patrick, J.D., Ph.D., Psychology Today, August 22, 2019