Децата

Когато видят, чуят или знаят за насилие у дома, децата имат много чувства, мисли и въпроси. Като грижовен родител ти си най-важният човек, с когото имат нужда да говорят. Може да ти е трудно да говориш за случилото се. В културата на някои семейства не е прието да се говори с децата за проблемите на възрастните, но само така те няма да останат насаме с мислите и притесненията си.

Позволи им да ти задават въпроси. Често въпросите, които притесняват децата са различни от тези, които възрастните предполагат. Слушането на въпросите на децата ще ти помогне да разбереш какво мислят и чувстват.

Говори с децата си по подходящ начин за възрастта им. Използвай думи, които знаеш, че разбират. Не е необходимо да говориш с тях като с възрастен и да ги товариш със собствените си притеснения. Спокойният и уверен тон ще ги успокои и ще ти имат доверие, че си способна да се справиш със ситуацията.

Децата се нуждаят да знаят, че не са забравени и че се забелязва какво преживяват; да бъдат постоянно успокоявани и уверявани, че насилието не е тяхна вина; да бъдат подкрепени в създаването на собствен план за безопасност – да знаят къде да отидат, какво да направят, когато се страхуват.

послания към децата

• Насилието не е ОК.
• Не е по твоя вина.
• Ще направя всичко възможно, за да си в безопасност.
• Не е твоя работа да поправяш това, което не е наред в семейството.
• Искам да знам как се чувстваш. Важно е за мен и мога да го понеса.
• Нормално е да изпитваш смесени чувства към единия или двамата си родители.

краткосрочни ефекти от домашното насилие върху децата

Децата в домове, където единият родител е малтретиран, може да се чувстват уплашени и тревожни. Те ще са винаги нащрек, очаквайки да се случи следващото насилствено събитие. Това може да ги накара да реагират по различни начини, в зависимост от възрастта им:

Деца в предучилищна възраст

Малките деца, които са свидетели на насилие от интимния партньор, могат да започнат да правят неща, които са правили, когато са били по-малки, като напикаване на легло, смучене на палеца, засилен плач и хленчене. Те могат да заспиват трудно или да спят неспокойно, може да започнат да заекват, да се крият или да показват признаци на тежка тревожност при раздяла.

Деца в училищна възраст

Децата в тази възрастова група може да се чувстват виновни за насилието и да се обвиняват за него. Домашното насилие и малтретирането нараняват самочувствието им. Възможно е децата да започнат да отказват да участват в училищни дейности, да влошат своя успех, да имат по-малко приятели от връсниците си, да попадат в проблемни ситуации по-често. Също така може да имат главоболие, проблеми със съня и стомашни болки.

Младежи

Тийнейджърите, които са свидетели на насилие, могат да се сбиват с членове на семейството или да пропускат училище. Също така може да имат рисково поведение, като например незащитен секс, употреба на алкохол или наркотици, опасно шофиране, самонараняване. Може да имат ниско самочувствие и проблеми със създаването на приятели. Възможно е да станат агресивни, да се сбиват или да тормозят други, да имат проблеми със закона. Този тип поведение е по-характерно за момчетата тийнейджъри, докато момичетата са по-склонни да се самоизолират и да изпадат в депресивни състояния.

дългосрочни ефекти от домашното насилие върху децата

Децата, израснали в дом с насилие са изложени на по-голям риск да повторят цикъла като възрастни, като влизат в насилствени отношения или сами стават насилници. Например, момче, което вижда малтретиране на майка си, е 10 пъти по-вероятно да злоупотребява с партньорката си като възрастен. Момиче, което израства в дом, където баща ѝ злоупотребява с майка ѝ, има повече от шест пъти по-голяма вероятност да бъде сексуално малтретирано, отколкото момиче, което расте в дом без насилие.

Децата, които са свидетели или са жертви на емоционално, физическо или сексуално насилие, са изложени на по-висок риск от здравословни проблеми като възрастни. Те могат да страдат от депресия и тревожност, диабет, затлъстяване, сърдечни заболявания, лошо самочувствие и други проблеми.

възстановяване на децата

Всяко дете реагира различно на насилието и травмата. Някои деца са по-издръжливи, а други са по-чувствителни. Доколко успешно детето се възстановява от насилие или травма зависи от няколко неща, включително:

  • Добра система за подкрепа или добри взаимоотношения с доверени възрастни
  • Високо самочувствие
  • Здрави приятелства
  • Въпреки че децата вероятно никога няма да забравят какво са видели или преживели по време на насилието, те могат да научат здравословни начини да се справят с емоциите и спомените си, докато съзряват.

Колкото по-рано детето получи помощ, толкова по-големи са шансовете му да стане психически и физически здрав възрастен.

Как да помогна на децата си да се възстановят

  • Помогни им да се чувстват в безопасност. Децата, които са свидетели или преживяват домашно насилие, трябва да се чувстват в безопасност. Помисли дали напускането на насилствената връзка ще помогне на детето ти да се почувства по-сигурно. Говори с детето си за важността на здравите взаимоотношения.
  • Говори с тях за страховете им. Кажи им, че вината не е нито тяхна, нито ваша. Подкрепи и признай детските чувства, преживявания и тяхната версия на историята. Ако те са твърде малки, за да разберат какво става, могат да запълнят празнините със своето въображение и в крайна сметка да се тревожат за нещо, което е по-лошо от действителността.
  • Говори с тях за здравословните взаимоотношения. Помогни им да се поучат от насилствения опит, като говориш за това какви са здравите взаимоотношения и какви не са. Това ще им помогне да подходят правилно, когато започнат собствени романтични отношения.
  • Говори с тях за границите. Научи детето си, че никой няма право да го докосва или да го кара да се чувства неудобно, включително членове на семейството, учители, треньори или други авторитетни фигури. Освен това обясни на детето си, че то няма право да докосва тялото на друг човек и ако някой му каже да спре, трябва да го направи веднага.
  • Помогни им да намерят надеждна система за поддръжка. В допълнение към родителя, това може да бъде училищен психолог, терапевт или друг доверен възрастен, който може да осигури постоянна подкрепа. Училищните психолози са длъжни да докладват за домашно насилие или насилие, ако подозират за това.
  • Потърси професионална помощ за тях. Когнитивно-поведенческата терапия работи добре за деца, преживели насилие или злоупотреба. Особено полезна е за деца, които имат тревожност или други психични проблеми в резултат от травмата. Терапевтът ще помогне на детето да превърне негативните мисли в по-положителни и ще го научи на здравословни начини за справяне със стреса.

избор между домашно насилие или самотно родителство

Децата се справят най-добре в безопасна, стабилна, любяща среда, независимо дали това е с един или двама родител. Може да си мислиш, че децата ти няма да бъдат негативно засегнати от злоупотребата, ако никога не видят какво се случа. Децата обаче могат да чуят звуци от удряне или да усетят напрежение и страх. Дори децата да не виждат, че си малтретирана, те могат да бъдат негативно засегнати от насилието, ако усещат, че нещо се случва.

Ако решиш да напуснеш връзка със злоупотреба, помагаш на децата си да се чувстват по-сигурни и ги правиш по-малко склонни да толерират насилие, когато пораснат. Ако решиш да не напуснеш, все пак можеш да предприемеш стъпки, за да защитиш децата си и себе си.

какво да направя за сигурността на децата ако не съм готова да напусна насилника

Безопасността на теб и децата ти са най-големият приоритет. Ако все още не си готова или желаеш да напуснеш насилствена връзка, можеш да предприемеш стъпки, за да помогнеш на себе си и на децата си като:

Ако планираш да напуснеш насилствена връзка, не казвай за това на децата си. Малките деца не са в състояние да пазят тайна от възрастен в живота си. Може да кажат нещо за твоя план дори без да го осъзнават. По-добре е децата да са физически в безопасност, отколкото да знаят предварително, че ще напуснете.

Източници:

Office on Women’s Health in the Office of the Assistant Secretary for Health at the U.S. Department of Health and Human Services

Vargas, L. Cataldo, J., Dickson, S. (2005). Domestic Violence and Children 

Monnat, S.M., Chandler, R.F. (2015), Long Term Physical Health Consequences of Adverse Childhood Experiences. The Sociologist Quarterly; 56(4): 723-752.

АЗ НЕ СЪМ ЖЕРТВА! Наръчник за лица, пострадали от домашно насилие, ЖЕНСКО СДРУЖЕНИЕ „ЕКАТЕРИНА КАРАВЕЛОВА”, 2020