Жертвата

Как злоупотребата засяга жертвите?

Домашното насилие засяга всички аспекти от живота на жертвата. Дори когато жертвите са успели безопасно да избягат и да се освободят от насилника си, те преживяват дълготрайни и понякога постоянни последици върху тяхното психическо и физическо здраве; взаимоотношения с приятели, семейство и деца; тяхната кариера; финансово състояние.

Жертвите на домашно насилие изпитват редица емоции и чувства породени от насилието, нанесено както по време на връзката, така и след нея. Те могат да прибягнат до крайности в опит да се справят със злоупотребата. Жертвите на домашно насилие могат да:

• Искат злоупотребата да приключи, но не и връзката
• Се чувстват изолирани и самотни
• Се чувстват депресирани
• Се чувстват безпомощни
• Не са наясно какви услуги са на разположение, за да им се помогне
• Се срамуват от ситуацията, в която се намират
• Се страхуват от осъждане или стигматизация, ако разкрият злоупотребата
• Не признават или омаловажават злоупотребата или намират извинение за насилника
• Обичат насилника си все още
• Се отдръпнат емоционално
• Се отдалечат от семейството или приятелите си
• Бъдат импулсивни или агресивни
• Се чувстват финансово зависими от насилника си
• Чувстват вина, свързана с връзката
• Чувстват безпокойство
• Имат мисли за самоубийство
• Злоупотребяват с алкохол или наркотици
• Се надяват, че техният насилник ще се промени и/или ще спре злоупотребата
• Имат религиозни, културни или други вярвания, заради които остават във връзката
• Нямат подкрепа от приятели на семейството
• Се страхуват от липса на адекватна подкрепа от страна на държавата или близките
• Чувстват, че няма къде да отидат или нямат възможност да се измъкнат
• Се страхуват, че няма да могат да се издържат, след като избягат от насилника
• Се страхуват за безопасността на децата си, ако напуснат насилника
• Имат домашни любимци или други животни, които не искат да оставят
• Изпитват недоверие към правоприлагащите органи и служби за закрила
• Се страхуват да не загубят попечителството над децата си от насилника

типология на жертвата

Типологията на Ривман въз основа на характера и степента на лични качества, които определят индивидуалното поведение в определени ситуации

• Агресивен тип жертва – Този тип включва лица, станали жертви в резултат на проявена от тях агресия под формата на нападение срещу другия, който преди това им е нанесъл вреда. Друг вариант е насилието към лица, които са имали провокативно поведение (обидили са, оклеветили, тормозили и прочие). Жертвите от този тип инициират конфликтната ситуация.
• Активен тип жертва – жертвите от този тип са хора, чието поведение не е агресивно или конфликтно, но се тълкува от насилника като провокиращо агресия.
• Инициативен тип жертва. – Жертви от този тип са лица, чието поведение, въпреки че е положително, води до насилие. Тази категория включва на първо място хората, чиято професионална ангажираност и социално положение прави намесата им в опасни ситуации задължителна (социални работници, полицаи и други).
• Пасивен тип жертва– Жертви от този тип са лица, които не оказват никаква съпротива на насилника, поради различни причини. Такива може да бъдат физическа слабост, безпомощност, страх, тревожност, чувство за вина по отношение на това, което им се случва.
• Безкритичен тип жертва – Жертвите от този тип включват лица, които демонстрират липса на критичност, невъзможност за правилна оценка на житейските ситуации. Безкритичността може да се прояви както на базата на лични отрицателни черти (например, жертва на икономическо насилие става жертва на алчност), така и на базата на положителни (щедрост, доброта, отзивчивост, смелост и др.)
• Неутрален тип на жертва – Този тип включва лица, чието поведение е безупречно във всяко отношение. То нито е отрицателно, нито е провокативно, житейските събития се обмислят добре.

Бариери за бягство от насилствена връзка от страна на жертвата

• Страхът, че действията на насилника ще станат по-насилствени и могат да станат смъртоносни, ако жертвата се опита да напусне.
• Познаване на трудностите на самотното родителство и намалените финансови средства
• Жертвата чувства, че във връзката има и добри времена и любов, което ѝ дава надежда
• Липсата на информация или достъп на жертвата до безопасност и подкрепа
• Страх от загуба на попечителство над децата или страх, че насилникът ще ги нарани или дори убие
• Липса на средства за финансова издръжка на себе си и децата си или липса на достъп до пари в брой, банкови сметки или активи
• Липса на защитено място, където да отиде
• Страх, че ще стане бездомна, ако напусне
• Религиозните или културни вярвания и практики може да не подкрепят развода или може да диктуват остарели роли на пола и да държат жертвата в капан във връзката
• Вярата, че за децата е по-добре да растат с двамата си родители, въпреки злоупотребата
• Рационализацията от страна на жертвата, че поведението на техния насилник е причинено от стрес, алкохол, проблеми в работата, безработица или други фактори.
• Жертвата може също да рационализира, че насилникът е добър по душа, но нещо лошо му се случва и той трябва да „изпусне парата“.
• Тревожност от спадане на жизнения ѝ стандарт и този на децата ѝ

Бариери за бягство от насилствена връзка от страна на средата

• Неподкрепящи приятели и семейство
• Страх, че ще бъде обвинена, че изоставя децата си и ще загуби попечителство над тях
• Натиск от страна на средата за “спасяване” на връзката на всяка цена, а не за спиране на насилието.
• Липса на подкрепа от полицейските служители и правоприлагащи органи, които могат да третират насилието като „битов спор“, вместо като престъпление, при което едно лице атакува друго лице.
• Разубеждаване от полицията на жертвата, повдигнала обвинение. Възможно е да омаловажават злоупотребата, да застават на страната на насилника или да не приемат сериозно обвинението.
• Нежелание на прокурорите да водят дела. Налагане на минимална присъда на осъдени насилници – указание да се въздържа от насилие или глоба.
• Въпреки издаването на ограничителна заповед, не може да се гарантира, че насилникът няма да се върне и да повтори насилието.
• Липсата на достатъчно места в кризисните центрове.
• Някои религиозни и културни практики, които подчертават, че разводът е забранен.
• Укор, че жертвите са отговорни за това, че връзката им не работи. Неуспешната връзката е възприемана като провал като личност.
• Вярването, че стойността на жената, зависи от способността ѝ да привлече и задържи мъж.
• Липса на дългосрочна подкрепа – услугите често се финансират за период до 6 месеца, а истинската промяна изисква време

Трудността на избора

Подчинявате се, за да спре насилието, но то продължава точно защото се подчинявате.

Много претърпели насилието лица се лутат в дилемата. Те не желаят да понасят повече своето минало, а от друга страна не знаят как да осигурят своето бъдеще. Да напуснат своя партньор. Не бързат да си тръгнат, защото никак не е лесно да се освободят от влиянието на другия. Осъзнаването е продължителен процес и изисква допълнителна подкрепа. Каквато и да е терапевтичната подкрепа обаче, човек трябва сам да вземе решението дали да напусне агресора или не.

Във връзката с насилник, за да се достигне до момента, когато жертвата иска да напусне, трябва да има точка на скъсване. Не е задължително това да е моментът, когато взаимоотношенията се прекратяват, а по-скоро – когато жертвата вижда партньора си в различна светлина, дори и за кратко време. Този момент може да се появи много преди действителната раздяла. Възможно е да е значителна случка, но обикновено е последното действие. Всеки има различна търпимост и следователно различно време, когато желае да скъса. Няма начин да се предвиди кога ще дойде този момент, който окончателно тласка проблемната връзка отвъд ръба…

бременност

Проблемът с домашното насилие е много сериозен и става двойно по-обезпокоителен, когато жената жертва на подобен акт е бременна. Бременността е период на промяна, белязан от силни емоции, както положителни, така и отрицателни, които често идват с допълнителна нужда от подкрепа от околните. Естествено е да разчиташ на емоционална подкрепа от партньор през това време, както и на финансова помощ, ако е необходимо, за да се подготовиш за бебето.

Ако партньорът ти проявява емоционална или физическа агресия, тези месеци на преход могат да бъдат особено трудни и опасни. Домашното насилие освен, че нанася физически и психически вреди на малтретираната жена, може да доведе и до нараняване на плода. Злоупотребата може да започне или да ескалира по време на бременност, затова е още по-важно да имаш план за безопасност – не един, а два живота са изложени на риск.

Състояния на напрегнатост и тревожност, повишават нивото на хормона на стреса или предизвикват имунологични промени, могат да доведат до преждевременно раждане или забавяне на развитието на ембриона. Стресовите състояния често нарушават режима на хранене, почивката и грижата за собственото здраве. Именно стресът е връзката между насилието и преждевременното раждане. 

Изследване на Университета Мичиган показва връзка между домашно насилие по време на бременност и симптоми на емоционална травмираност при детето през първата година, включително кошмари и избягване на физически контакт. Домашното насилие предизвиква повишен кортизол у развиващото се дете заради стреса на майката, който уврежда мозъчното му развитие.

Жените обикновено се надяват, че насилието ще приключи с раждането на детето – особено в случаите, когато партньорът им непрекъснато говори за желанието си да има дете. Това обаче обикновено не се случва и жертвите стават две.

Източници:

NCADV – THE NATIONAL COALITION AGAINST DOMESTIC VIOLENCE

P. Tjaden, N. Thoennes – U.S. Department of Justice – Extent, Nature, and Consequences of Intimate Partner Violence, 2000

S. Smith, K. Fowler , P. Niolon – Intimate Partner Homicide and Corollary Victims in 16 States: National Violent Death Reporting System, 2003–2009

National Domestic Violence Hotline, Austin, Texas

B. Lannert, A. Garcia, K. Smagur, M. Yalch, A. Levendosky, G. Anne Bogat, J. Lonstein. Relational trauma in the context of intimate partner violence. Child Abuse & Neglect, 2014

Форуърд , С.,Торес Дж., (2001). Мъжете, които мразят жени, и жените , които ги обичат. София. Сиела.

АЗ НЕ СЪМ ЖЕРТВА! Наръчник за лица, пострадали от домашно насилие, ЖЕНСКО СДРУЖЕНИЕ „ЕКАТЕРИНА КАРАВЕЛОВА”, 2020

Ривман, Д. В. (2012). Криминальная виктимология. Санкт Петербург.