Притесняваш се за някого

Светът за жертвата на домашно насилие е самотен, изолиран и изпълнен със страх. Понякога да им кажеш, че си до тях, може да им донесе огромно облекчение.

Ако смяташ, че близък до теб е малтретиран следи за най-често  срещаните симптоми, които да ти подскажат, че е възможно да е жертва на домашно насилие:

Симптоми и белези на насилие

Физически симптоми

  • Синини, отоци, физически травми и наранявания, за които намира оправдания
  • Носене на дълги ръкави или поло през лятото
  • Тревожност при доближаване, докосване
  • Занемаряване и липса на лична хигиена
  • Промяна на теглото
  • Видима нервност – треперене, изпотяване, гризане на нокти, хипервентилация
  • Главоболие или болки в стомаха
  • Нарушения на съня, кошмари
  • Умора, слабост
  • Панически атаки

поведенчески симптоми

  • Раздразнение и гневни изблици
  • Употреба на алкохол или вещества
  • Загуба на самочувствие
  • Загуба на интерес към хобита и дейности, които са я вълнували
  • Променливо настроение
  • Социална изолация, включително от семейството, роднините и приятелите
  • Обърканост, липса на концентрация
  • Депресивни симптоми – безразличие, тъга, безнадеждност, незаинтересованост към актуални събития
  • Липса на собствени финансови средства
  • Автодеструктивно поведение
  • Закъснения и отсъствия от работа и социални събирания без основателна причина
  • Отмяна на уговорки в последния момент

изразни средства

  • Споменава често за домашно насилие, което търпи негов/неин близък.
  • Разказва за партньора си, че често се държи много студено и грубо, но не с нея, а с роднини.
  • Казва, че партньорът ѝ може да направи много страшни неща, тъй като е човек с власт и мощ.
  • Използва изрази като: „Той няма да ме изостави…“
  • Постоянно информира партньора си за местоположението си.
  • Говори с партньора си преди да вземе каквито и да е решения, независимо колко малки са.
  • Прекалено се старае да угажда на партньора си.
  • Избягва да отговаря на въпроси, без да е потърсила разрешение от партньора си. Често това разрешение е невербално – само фино кимване или мигване на окото, но разрешението трябва да бъде дадено, преди жертвата да се почувства достатъчно в безопасност, за да отговори.
  • Говори за самоубийство.

Започни разговор

Ако знаеш или подозираш, че някой е жертва на домашно насилие, не позволявай на притеснението, че можеш да кажеш нещо грешно, да те спре да започнеш разговор. Търсенето на точните думи може да ти попречи да подадеш ръка и избавиш жертва от нейния Ад.

Насилието е тема, за която никой не желае да говори открито. Да сподели, че близък човек я наранява е трудно решение, особено ако познаваш насилника лично. Жертвата може да не иска да признае, че е в насилствена връзка и да има нужда от време, за да се реши да говори, но е важно да знае, че си там, за да ѝ осигуриш подкрепа и помощ, когато е необходима.

  • Можеш да започнеш разговора с думите: “Притеснявам се за теб…”
  • Говори за себе си (“Страхувам се, че може да се повтори…”, “Аз не съм ОК с това, че…”, “Аз не искам…”), а не за нея, за да не се чувства притисната.
  • Покажи ѝ категорично, че си на нейна страната, че няма да я обвиняваш и искаш да я подкрепиш.
  • Покажи уважение към личността на жертвата и готовността ѝ да говори с теб по болезнената тема.
  • Стреми се да проявяваш емпатия, бъди предразполагащ и не я съди.
  • Насърчавай я да споделя, задавай въпроси и перифразирай, за да си потвърдиш информацията, без да бързаш да си правиш заключения.
  • Не се притеснявай от паузите, не се опитвай да ги запълниш и не я прекъсвай докато говори.
  • Избягвай да задаваш въпроси, започващи със „защо?” – този въпрос звучи обвинително и назидателно.

Основни послания към жертвата

  • Вярвам ти.
  • Рискът за здравето и сигурността ти са най-тревожният проблем.
  • Не си сама.
  • Имаш правото на сигурност и защитита.
  • Насилието не е по твоя вина.
  • Насилието е отговорност на насилника.
  • Не от теб зависи спирането на насилието.
  • Заслужаваш много повече от това.

Подкрепи жертвата

Освен изслушване и ефективно общуване с жертвата, можеш да я подкрепиш като я информираш за:

Какво да не правиш


Въпреки че няма правилен или грешен начин да помогнеш на жертва на домашно насилие, препоръчително е да избягваш да правиш нещо, което ще влоши ситуацията. Ето списък с някои неща, които да избягваш:

  • Не ударяй насилника.
  • Не обвинявай жертвата. Това вече го прави насилникът.
  • Не подценявай потенциалната опасност за жертвата и за себе си.
  • Не обещавай помощ, която не можеш да изпълниш.
  • Не давай подкрепа само ако жертвата изпълни твои условия.
  • Не прави нещо, което може да провокира насилника.
  • Не оказвай натиск върху жертвата да прави нещо, което не желае, включително да напусне насилника, ако тя самата не е готова за това.
  • Не се отказвай. Ако жертвата отхвърля опитите ти да ѝ помогнеш, прояви търпение.
  • Не прави нищо, което би направило нещата по-трудни за жертвата.
  • Не приемай, че твоето решение е правилното за нейната ситуация.

АКО ОТКАЖЕ ПОДКРЕПАТА ТИ1

“Може да бъде болезнено за теб това, че не можеш да я спасиш. Но можеш да бъдеш изключение. Когато тя продължава да попада в ситуации на насилие, бъди изключение в живота ѝ. Покажи ѝ обич и уважение. Слушайте я и ѝ вярвай. Покажи ѝ, че може да разчита на теб, дръж на думата си. Накратко, бъди всичко, което насилникът не е. Това ще ѝ покаже, че поне един човек ѝ вярва, че тя заслужава да се отнасят към нея с уважение. Наличието на верен приятел или член на семейството може да е всичко, от което тя се нуждае, за да се освободи от домашното насилие.

Поставяй границите на подкрепата си. Тежко е да гледаш как някой, когото обичаш, излиза от насилствена връзка, само за да се върне скоро пак там. Тъкмо въздъхваш с облекчение и цикъла започва отново. Някои хора се отказват от своите близки. Няма да си единствения, ако вдигнеш ръце и си тръгнеш.

Не е нужно да ставаш част от цикъла на насилието. Ако парите, които даваш назаем, винаги се озовават в ръцете на насилника, можеш да спреш да даваш финансова подкрепа. Ако си домакин на семейно събиране, можеш да откажеш да поканиш насилника. Можеш да решиш да не водиш децата си на място, където насилникът ще присъства. Необходимо е да поставяш тези граници, за да се защитиш, като същевременно не спираш да я поддържаш.

Знай, че можеш да промениш решението си да я подкрепяш и след време да започнеш отново. Да бъдеш подкрепа е избор, който правиш всеки ден. Понякога, когато тя отдава насиненото око на битов инцидент или намери извинение за изпразнената банкова сметка, може просто да не си в състояние да не я осъждаш. Ти си само човек и можеш да бъдеш разочарован много пъти. Но не е нужно да се откажеш завинаги. След няколко седмици или няколко години може да имаш готовност отново да ѝ протегнеш ръка . Болезнено е, но вероятно не толкова болезнено, колкото да я оставиш завинаги.

Насърчавай я да търси помощ, не защото нещо не е наред с нея, а защото подозираш, че е научила уроци, които не са верни. Наученото – вина, безпомощност, безполезност – може да бъде отучено с време и търпение.

В крайна сметка: можеш да обичаш някого, без да одобряваш избора му. Не можеш да го спасиш, но можеш да повтаряш отново и отново: „Не е твоя вина, ти струваш много повече от това, аз съм тук за теб, обичам те.“”1

1 Ellen Hendriksen, PhD, Тhe Savvy Psychologist podcast, https://www.quickanddirtytips.com/health-fitness/mental-health/4-common-challenges-of-abuse-survivors-plus-how-to-help