Как да спрете да се стресирате и да блеснете в ролята си на самотна майка
Автор: Cheryl Butler
Всеки самотен родител знае, че не е лека задача да отглеждаш деца без партньор. Няколко лесни, но ключови промени в нагласата и поведението ви обаче могат да помогнат изключително много. Ето 5 начина да се отървете от стреса и да заобичате ролята си на самотна майка.
накратко
Отглеждането на деца като самотен родител е предизвикателно, но можете да се справите! Ето 5 ключови стратегии, с които не само да се справите с ролята си на самотна майка, но и да блеснете в нея.
- Приемете факта, че сама отглеждате детето/децата си.
- Не се страхувайте да поискате помощ.
- Не пренебрегвайте грижата за себе си.
- Заобиколете се с хора, които разбират положението ви.
- Не сравнявайте живота си с живота на другите.
Независимо от причините да сте самотна майка – изключителна благословия е да имате дете, което да дарите с любов и грижи. Никога не съм си представяла, че след 26 години брак ще остана сама с 8 деца, но такъв е животът. Научих много ценни уроци, когато животът ми премина от „женена с деца“ към самотна работеща майка, която се опитва да балансира съвсем нов ритъм на живот.
Ето 5 начина да приемете ролята си на самотен родител и съвети как да ги постигнете.
Приемете факта, че сама отглеждате детето/децата си.
След 26 години брак бях изправена пред ужасяващия факт, че ще бъда самотна майка. Била съм домакиня през по-голямата част от брака си, та не само се сблъсках с нов начин на живот без партньор вкъщи, но освен това трябваше физически да се грижа за осемте си деца предимно сама. Със сигурност не очаквах животът ми като родител да завие в тази посока!
Имах два избора – да се проваля или да се боря. За щастие обичам предизвикателствата.
Реших да приема къде се намирам в живота си и да се грижа за децата си с любов вместо със страх. Въпреки че не си представях това, когато станах родител, грижите за децата ми в тази извънредна ситуация бяха най-големият ми приоритет. В крайна сметка те не бяха виновни за това и зависеше от мен да улесня живота им възможно най-много. Започнах с това първо аз да призная и приема тези обстоятелства.
Как да го постигнете
Приемете болката и загубата си и почерпете сили от тях. Травмите са част от житейския ни път.
“Най-важната стъпка при болката е да спрем да се определяме като жертви. Не се фокусирайте върху миналото и не се изкушавайте да се запитате „защо точно аз“, вместо това се фокусирайте върху силата, която имате сега и къде може да ви отведе тя утре.”
Mohadesa Najumi, Three Surprising Reasons Why Emotional Pain Is Power
След развода осъзнах, че не трябва да се съпротивлявам на новия си начин на живот, а трябва да го приема. Най-лесният начин да се справите е да почувствате загубата на това, което е можело да бъде и да приемете промяната вместо да ѝ се съпротивлявате. Бинго!
Станах по-силна веднага щом приех новия си начин на живот.
Беше изключително важно за персоналното ми развитие да променя нагласата си и тази промяна ме зареди с енергията, от която се нуждаех, за да се грижа за голямото си семейството. Станах по-силна веднага щом приех новия си начин на живот. Вярно е, че с децата ми не сме типичното семейство с двама родители, което може да съм си представяла, но това не променяше факта, че имат двама родители, които ги обичат – останалото щеше да се разреши от само себе си.
Никога не се страхувайте да помолите за помощ
Най-големият ми страх, когато станах родител (с изключение на това кога ще ми се наложи да сготвя ужасното си руло Стефани) беше, че няма да мога да се грижа добре за семейството си. Бях чакала почти 6 години, за да стана майка и исках да направя нещата както трябва. За мен това означаваше да нося на плещите си повечето родителски отговорности сама. Признавам, че разчитах на бившия си съпруг, но не смеех да помоля семейството и приятелите си за помощ.
Като един нов член в редиците на самотните родители трябваше да се върна към нормална работа на пълен работен ден и вече не успявах да балансирам забързаното си ежедневие както преди. Имах нужда от помощ и знаех, че благополучието на семейството ми зависи от това.
Как да го постигнете
Преди да разберете каква помощ ви е нужна или кого да попитате, е важно да знаете, че не сте се провалили. Родителите са хора преди всичко. Този етап от живота ми на самотен родител беше сигурно най-труден за мен. Успях да продължа напред след като осъзнах, че нуждата от почивка не е срамна и не значи, че си мързелив.
Важно е да осъзнаете, че не сте се провалили! Родителите са хора преди всичко.
Разберете от какъв вид помощ имате най-голяма нужда: някой да гледа децата след училище; някой да ги вземе от училище; задачи, които са ви непосилни през деня; ремонтиране на неща вкъщи, и т.н. След това си направете списък със семейство, приятели, съседи и колеги, които може да помолите за помощ. Спомням си колко уязвима се чувствах, когато молех за помощ първите няколко пъти, но след това стана по-лесно. Ако не бях споделила ситуацията си с новата си съседка, нямаше да попадна на чудесен помощник, който се превърна в новата ми дясна ръка за няколко години.
Не забравяйте да включите и децата си в списъка. Дори малките деца могат да помогнат с обикновени домакински задължения – да си събират играчките или дори да сгъват дрехи. Освен това се свързах с две други самотни работещи майки и си гледахме децата безплатно няколко пъти в месеца. Това, че потърсих помощ в този труден период ми помогна да създам нови и стойностни приятелства и самата аз успях да изиграя същата роля и да помогна на други семейства.
Не пренебрегвайте грижата за себе си
Фразата „грижа за себе си“ превзе всеки разговор за майчинството през последните години. Когато я чуя си представям изтощена жена, която би дала всичко за една топла ароматна вана, в която да се топне за 5 минути преди децата ѝ да започнат да блъскат по вратата на банята. О, ама това съм аз!
След като разбрах, че да се грижиш за себе си не е проява на егоизъм се възползвах от всяка възможност, която имах, за да се насладя на малко време за себе си.
През много от годините, в които бях женена с малки деца се насилвах да следвам навици за грижа за себе си, защото знаех, че е полезно за мен. Не че не исках да се насладя на някоя вана от време на време или да се поглезя в някой козметичен салон; просто не разбирах нуждата от тези полезни ритуали, когато едва намирах време да направя вечеря и да пусна пералнята.
И това беше проблемът – нагласата ми към грижата за самата мен, не отделянето на време за нея. След като разбрах, че да се грижиш за себе си не е проява на егоизъм се възползвах от всяка възможност, която имах, за да се насладя на малко време за себе си.
Как да го постигнете
Разберете и приемете присърце идеята, че да се грижите за себе си не означава само да правите неща, за да се поддържате – това е състояние на духа. Беше зареждащо и освежаващо да разбера, че и за 5 минути мога да се погрижа за себе си като визуализирам как седя под палма с ново четиво и чаша ледена джинджифилова бира. Има хиляди начини да презаредиш батериите си и да оцениш сегашния си живот, ако се настроиш позитивно.
Преди няколко години четох вдъхновяваща статия със заглавие „24 практики за майки: Погрижи се за себе си, за да се погрижиш за дъщеря си“. Авторката Ерика Лейн беше описала по прекрасен начин как да успяваме да живеем за мига, да се грижим за ума, тялото и душата си. Беше предоставила и списъка за безплатно принтиране. Любима практика ми беше номер 5: „Вдишай дълбоко веднага щом излезеш от вкъщи. Усети аромата на утрото вместо да бързаш да го започнеш“. Това задава положителен тон на деня ми, когато излизам за работа.
Заобиколете се с хора, които разбират положението ви
Един от най-големите ми страхове, когато поех по пътя си на самотна майка беше как това ще се отрази на приятелствата ми. Беше ми трудно да споделя, че се развеждам, особено след като бях доста ангажирана с Организацията за родители и учители, имах функции в училището и религиозното общество. Не бях сигурна как ще реагират хората и последното, от което имах нужда беше съжаление или клюки по адрес на семейството ми.
Разбрах, че не можеш да контролираш какво мислят, казват или правят хората. Загубих ужасно много време в тревоги как ще реагира обществото на новия ми начин на живот. Психотерапевтът когото посещавах по това време ми даде много полезен съвет: „Ако откажеш да дадеш гласност на проблема, правиш това трудно и за другите“
Последното от което имах нужда беше съжаление или клюки по адрес на семейството ми.
Тя ми предложи да завържа нови приятелства. Не за да заменя връзките, които харесвам и ценя, но за да се запозная с майки, които споделят същото семейно положение. Скоро след развода започнах да възстановявам мрежата си от приятели, която включваше и няколко самотни майки. Запазих близките си приятелства, но сближаването с майки, които преживяваха същите предизвикателства ми се отрази много емоционално пречистващо и полезно. Учехме се една от друга, съчувствахме си, разрешавахме си проблемите, и най-важното – смеехме се заедно.
Как да го постигнете
В съвременния дигитален свят има много онлайн форуми и групи, които подкрепят самотните работещи майки. Една от любимите ми е „Заможна самотна майка – с Ема Джонсън“. Тя има страхотно, онлайн общество за подкрепа, което помага на жените да възстановят всички аспекти от живота си. Темите се усещат много близки до читателя и информацията е безценна. Сближих се с много хора благодарение на този форум покрай всичките полезни съвети, от хора които публикуват коментари. (И няма нужда да сте „заможни“, за да се включите – просто трябва да мечтаете смело.)
Не се притеснявайте да завържете разговор с майките, които срещате в училището на децата си или чрез други дейности. Една от омъжените ми приятелки ме запозна със сестра си, която бе станала самотна майка наскоро. Създадохме добри взаимоотношения и излизахме с дъщерите си, които са на сходна възраст.
Не сравнявайте живота си с живота на другите
Последната ми стратегия може би се постига най-трудно, но ще промени нещата из основи.
Със сигурност като самотен родител ще бъдете заобиколени от много семейства, които имат партньор до себе си в родителските задължения. Мислех си, че и при мен ще е така, но животът ми пое по неочакван път. Както споменах в първия си съвет – важно е да приемете новата ситуация, в която се намирате и да продължите напред. Жизненоважно е за благополучието на семейството ви и също така е най-добрият подарък, който можете да си направите.
Семейството ви заслужава майка, която се фокусира върху щастието и благополучието им, не майка, която желае да води друг живот.
Въпреки това, не си позволявайте да влизате в порочния кръг на сравнението. Президент Теодор Рузвелт е известен със силния си характер и е цитиран с думите „Сравнението убива щастието“. Този цитат обобщава ситуацията много красиво. Семейството ви заслужава майка, която се фокусира върху щастието и благополучието им, не майка, която желае да води друг живот. Започнах да се превръщам в уверена, уравновесена жена, която не позволяваше думата „самотна“ да диктува най-ценната ѝ роля като майка, в момента в който приех и осъзнах тези думи.
Как да го постигнем
Най-очевидният начин да започнете е да намалите времето си в социалните мрежи. Те могат да са забавни и групите като тази, която споменах по-горе могат да са полезни. Но вманиачаването по перфектните снимки на семейства с двама родители, които се наслаждават на „и заживели щастливо“? Не толкова. Ако се чувствате разстроени или победени след скролване във фейсбук или инстаграм – дайте си почивка от смартфона. Вместо това можете да използвате времето си, за да прочетете нещо позитивно, да научите ново умение или хоби, или да слушате успокояващи приложения за медитация.
Открих, че най-добрият начин да не се сравняваш с другите е да живееш благодарно
Започнах забавна традиция преди няколко години като пишех писма до бъдещото си аз. Futureme.org е безплатен сайт, в който можете да напишете писмо до себе си за каквото и да е. Аз избирам цели, върху които работя или интересни идеи, които имам в списъка с желания и пиша писмото все едно вече съм ги постигнала. След това си избирам дата в бъдещето, на която да получа имейла. Харесва ми, че забравям за тях след като ги изпратя и се появяват месеци или година по-късно. Превръща се в много вдъхновяваща изненада.
Но в крайна сметка открих, че най-добрият начин да не се сравняваш с другите е да живееш благодарно. Винаги съм си водила дневник, в който изразявам благодарност и насърчавам децата си да правят същото. Когато отделиш време да благодариш за нещата, които вървят добре в живота ти, няма да изпитваш нуждата да се интересуваш от животите на другите.
Източник:
Cheryl Butler, Project Parenthood, January 31, 2021