Възпитание на децата

За да се развият децата и да станат пълноценни личности със здрава психика, те трябва да израснат в безопасна среда, където са посрещнати всичките им потребности, включително физическите и емоционалните им нужди.

Сред физическите нужди са: жилище, храна, дрехи и почивка.

Сред емоционалните нужди са: грижа, любов, уважение, ясни правила, стабилност, безопасност, стимулиране и насърчаване.

Децата са отражение на онова, което се случва в семейството. Каквито сме ние, такива ще бъдат и те. В тях се отразява всичко – личностни проблеми на родителите, съпружески противоречия и конфликти. Понякога агресивното поведение на децата и проблемите, които създават, са техният начин да се справят със ситуацията у дома.

Самите ние, родителите, сме отглеждани във време, когато физическото наказание се смяташе за естествен атрибут на възпитанието. В общия случай детето попива насилието до такава степен, че по-късно самото то става агресивен родител и възрастен, който решава проблемите си с бой.

Докато децата се учат да ходят и говорят и докато придобиват навици за хранене и сън, още в първите си години с помощта на своите родители те постепенно развиват социални умения и усвояват безопасно поведение.

Първите години от живота на детето са много важни, защото тогава се полагат основите на самоуважението и самовъзприятието на детето, на отношението му към другите хора и света около него. За да помогнат на детето в усвояването на определени норми и правила на поведение и за да създадат добра основа за бъдещето му развитие, родителите трябва да са търпеливи, настойчиви, готови многократно да повторят напътствията си и да направляват поведението на децата си, отдавайки им много любов, привързаност и внимание.

Няма рецепти за отглеждането на децата, но има някои насоки, които могат да помогнат на родителите да се чувстват по-уверени и удовлетворени, като в същото подкрепят децата да израснат отговорни и уважаващи себе си възрастни.

Полезни насоки за родитeлите да насочат детето към желаните модели на поведение:

– Прекарвайте времето с детето си качествено: играйте с него, рисувайте, слушайте музика, четете разкази, правете си разходки, хранете си заедно, разговаряйте…

– Родителите са тези, които определят правилата и поставят границите. Те трябва да ги обясняват на своето дете, да ги повтарят, докато детето ги разбере. Правилата на поведение се учат, те не са вродени!

– Правилата трябва да са ясни и точни – детето се нуждае от яснота какво се изисква и какво се очаква от него. Винаги трябва да имате основателна причина, когато казвате на детето си какво да прави и какво да не прави, която е препоръчително да му обясните.

– Създайте рутинност в поведението на детето – точно определено време на хранене, игра, разходки…, и бъдете последователни: това е основата за придобиване на навици. От друга страна, важно е също от време на време да допускате някои промени в графика, така че детето да развие приспособимост и да се научи да цени моментите на творчество и разнообразие.

– Помнете, че по-важно е какво правите, а не какво казвате – бъдете добър пример за собствените си деца.

– Въведете правила и обяснете защо тези правила са добри. Не е достатъчно просто да наказвате детето за това, че не спазва правилата, ако то не разбира важността им. Например, обяснете на детето следното: „Ако правиш това, то ще накара другото дете/другия човек да се почувства наранен и ще го натъжи. Как ще се почувстваш ти, ако някой друг направи същото на теб?“ Трябва да започнете с обясненията, докато детето е още бебе, не защото пеленачето ще ви разбере, а защото така ще създадете у себе си навика винаги да обяснявате на детето си защо някои форми на поведение са приемливи, а други не.

– Поощрявайте доброто поведение на вашето дете, тъй като това е начинът да му помогнете да развие желаното поведение. Оценката на доброто поведение е далеч по-силен стимул от наказанието!

– Критикувайте поведението („Не е хубаво да разхвърляш играчките си навсякъде. Събери ги и ги прибери в кутията!“), а не личността на детето. („Ти, разхвърляно зверче! Лошо дете! Веднага си събери играчките!“).

– Показвайте, че сте разбрали емоциите на детето, и се опитайте да ги пренасочите от неприемливи действия към приемливи, например: „Разбирам, че си ядосан, но да си играеш със стъклена чаша не е безопасно, нека си направим кула от зарчета, знам, че това ти харесва…“).

– Приемайте своите емоции – ако усетите, че губите контрол, по-добре напуснете сцената… Напълно нормално е да се ядосате на детето, но не е приемливо да давате воля на гнева си, като го удряте и шамаросвате!

– И най-важното: не забравяйте да показвате на детето си всеки миг колко много го обичате.

Ако сте разстроени заради поведението на детето или заради собственото ви поведение спрямо него, въпреки че, както си мислите, сте опитали всичко и все без резултат, потърсете съвета на психолог или педагог. Не забравяйте, че това показва не слабостта ви, а вашето желание да бъдете добър родител и да осигурите на детето си хубаво детство и качествено развитие.

МЕТОДИ ЗА НАКАЗАНИЕ

Неприемливи методи за наказание

ФИЗИЧЕСКО НАКАЗАНИЕ (да се шамаросва детето където и да било, но особено по лицето, или да се удря, особено с пръчка…)

Физическото наказание, възприемано като метод за контрол, отдаващ дължимото на физическата сила, всъщност изразява неспособността на родителите да насочват поведението на своето дете. „Шамаросвам го от време на време“ не е приемливо – всяка форма на физическо наказание се счита за насилие, което се отразява върху здравословното развитие на детето. Физическото насилие се разпространява верижно. То може да бъде наречено и „унаследено“, защото бива имитирано… То създава наранена личност, която впоследствие използва насилие, защото той или тя не познават други начини за насърчаване на добро поведение.

ЕМОЦИОНАЛНО/ПСИХОЛОГИЧЕСКО НАКАЗАНИЕ (манипулиране с любов: „Няма да те обичам такъв“, „Колко си глупав“, „Колко си лош“; обиждане на детето по различни начини; унижение, подигравка, насаждане на чувство за вина; изолиране)

Такъв тип наказание загатва, че детето не е добро, и то по характер („глупав“, „лош“, „непоносим“). Детето си изгражда мнение за себе си на базата на квалификациите, които чува в ранното си детство. Макар много родители да смятат, че подобни наказания нямат никакви последици, възможно и често се случва те да причиняват сериозни емоционални травми.

Всички гореизброени методи на възпитание развиват чувство за несигурност и малоценност и причиняват загуба на самоуважение. Те са в основата на различни форми на нежелано поведение сред децата – агресия, насилие, изолация, неспособност за адаптация, тревожност.

Резултатите от проучвания – Здравно поведение на децата в училищна възраст и Световно изследване на здравето на учениците в училищна среда показват, че при момчетата в страните с пълна забрана на телесното наказание нивото на сбивания е 69% спрямо нивото в страни, в които такава забрана липсва. При момичетата разликата е дори по-голяма, с ниво на сбивания 42% спрямо страните, в които няма забрана на телесното наказание.

Мета-анализ на 75 изследвания на пляскането открива, че то води до агресия, проблеми с психичното здраве и социалната оценка, както и антисоциално поведение у децата, което продължава и в зряла възраст. Други проучвания откриват, че деца, които са подлагани на телесно наказание срещат проблеми в училище, поведенчески проблеми и е по-вероятно да проявяват агресия към жени по-късно през живота си.

Интервю с Алисън Шейфър, канадски психотерапевт и консултант в областта на възпитанието

10 начина да накараш детето си да те слуша без да го наказваш

Да накараш детето си да сътрудничи може да се окаже не малко предизвикателство. Не е изненада, че голяма част от родителите се опитват да контролират поведението на децата си чрез награди, заплахи и наказания. Тези стратегии може би са успешни в краткосрочен план, но не са най-ефективният начин да научиш детето си на ценностите и правилата както в дома, така и в обществото като цяло. В следващите редове д-р Наника Кор споделя 10 алтернативи на дисциплинирането чрез наказване.

НАКРАТКО

10 начина да научиш детето си на дисциплина без да прибягваш до наказание:

1. Използвайте влиянието си над детето, а не контрола
2. Уверете се, че нуждите им (емоционални и физически) са удовлетворени
3. Имайте реалистични очаквания
4. Задайте граници
5. Дръжте се глупаво!
6. Бъдете родител, на който може да се вярва
7. Поставяйте се в обувките на детето
8. Първо се успокойте, след което преминете към действие
9. Бъдете уверени, че държите ситуацията под контрол
10. Избягвайте борбите за надмощие и властовите отношения

Когато детето ви се държи невъзпитано, отказва да ви послуша и оказва съпротива, е трудно да не изискате незабавно подчинение. По-вероятно е да очаквате подчинение от детето ви, ако самите вие сте отгледани в подобна йерархична семейна структура, където нуждите на по-възрастния превъзхождат тези на децата и където най-възрастният е с най-голяма власт или иначе казано – възрастният винаги печели.

Сега, когато вие сте човекът с повече власт, е трудно да си представите да я споделите с детето ви. Никой не е споделял властта си с вас, докато сте растели, защо и вие да го правите. Сега е ваш ред да взимате решения.

Но използването на наказателни тактики като викане, заплашване, засрамване, заключване в стаята, изолиране и налагане на „ последствия“, не ги учат да изразяват емоциите и нуждите си. Тези тактики също така не им помагат да осъзнаят, че могат да се държат по различен начин. Наместо това те ги учат, че човек може да получи това, което желае, ако използва силата, властта и надмощието си. Подкупването или даването на награди, за да принудите децата си да ви се подчинят, също не е правилно; често се случва децата да изнудват родителите си, отказвайки да ги послушат, докато не получат очакваната награда.

И така, как реагирате, когато детето ви нарушава правилата или категорично отказва да направи това, за което сте го помолили?

Няма как да накарате детето да се държи добре като го карате да се чувства зле. Децата няма как да се държат добре навън, ако се чувстват зле отвътре. Дисциплинирайки децата си чрез метода на уважението отнема фокуса от самото поведение и го поставя върху вътрешното напрежение, което всъщност го причинява. Родителите могат да запазят достойнството, човечността и самоуважението на децата си, дори когато стоят твърдо зад поставените граници. Дисциплинирането чрез метода на уважението означава да пуснете това, което не можете да контролирате (детето си) и да се съсредоточите върху това, което можете (себе си). 

10^те начина, по които може да научите детето си на дисциплина без да прибягвате до наказания, са тук:

1. Заменете контрола с влияние

Няма винаги да бъдете по-възрастния и този с повече власт. Ето защо изграждането на силна емоционална връзка с детето ви е по-печелившия и устойчив инструмент от гледна точка на възпитанието. Почти винаги детето ви ще се съпротивлява срещу вашите опити за контрол, но ако сте изградили дълбока и близка връзка и децата ви ви имат пълно доверие, е по-малко вероятно да се противопоставят на вашето влияние. По този начин и на вас самите ще ви бъде по-лесно да им помогнете да преминат към по-зрялата възраст. Децата, предразположени да приемат влиянието ви като родител, са склонни да вземат под внимание вашите ценности, мнение, опит и притеснения, като в същото време имат свободата да взимат самостоятелни решения.

2. Детето ви няма да започне да ви слуша, докато емоционалните и физическите му нужди не са удовлетворени

Всеки ден метафоричната „чаша“ с нужди и емоции на детето ви се изпразва вследствие на различни разочарования, които то среща, докато опознава и изучава света. Когато емоционалните и физически нужди на детето ви са удовлетворени или иначе казано, когато „чашата“ му е пълна, то тогава детето се намира в така наречената „зелена зона“. „Зелената зона“ означава, че детето ви е по-гъвкаво, по-склонно да ви сътрудничи и по-способно да разсъждава логично и с разум – всичко това, защото се чувства сигурно и защитено.   

Когато детето ви е тъжно, болно или уплашено, то тогава то се намира в така наречената „синя зона“ – зоната, в която децата сякаш са замръзнали от страх и безпокойство. Други събития, които могат до доведат до изпразване на „чашата“ с щастливи емоции, са смущения във връзката на детето със самите вас или пък неудовлетворени нужди, свързани с повече или по-малко стимулация, храна, сън, независимост или липса на мотивация. Празната „чаша“ също така може да тласне детето ви към „червената зона“, още наричана зоната на борбата и бягството, в която детето ви се чувства ядосано, тревожно, агресивно и има висока чувствителност към различни видове разочарования.   

Метафоричната „чаша с нужди“ на детето може да се напълни отново чрез заздравяване на връзката с родителя. Напълването й означава да покриете неудовлетворените им нужди, като признаете, че детето ви има право да бъде разстроено и като говорите с него за бъдещ план как да избегнете подобна ситуация. „Чашата“ е изцяло пълна веднага щом детето ви се почувства уверено, че страницата с конфликта е затворена. Възстановете връзката с детето си като поемете отговорност, извините му се и му покажете ясно, че връзката помежду ви е непоклатима, дори когато някой от вас (вие самите или детето ви) сгреши.

Празната „чаша“ означава, че чувството за безопасност у детето ви е разклатено. Ако детето ви не усеща сигурност, то тогава то може да реши, че се намира в опасност и механизмите му за борба/бягство/замръзване влизат в действие. Начина, по който детето ви се държи в подобна ситуация, може да изглежда като съпротива, отказ от послушание, емоционален изблик, желание да наруши правилата и да ви предизвика. Дори да не ви се струва особено интуитивно, в такива ситуации детето ви има нужда да напълните „чашата му с нужди“, като го убедите, че го разбирате и му съчувствате дори да се налага да поставите граници.

Дете, чиято „чаша“ е напълнена повторно, възвръща чувството си за сигурност, безопасност и свързаност с родителя, а тревогите и опитите му за съпротива намаляват. Желанието му да ви послуша става реалистично. Това важи и за самите вас!

3. Изучете и определете очакванията си

Проблемът може да се крие във вашата „заповед“ към детето, във вашето изискване към него. Запитайте се дали очакванията към детето ви са реалистични и разумни, имайки предвид етапа му на развитие и собствените му нужди и възможности.

Комуникирали ли сте достатъчно ясно с детето си (чрез действия и думи), съобразените с възрастта му граници и очаквания, така че детето ви да разбере какви са те точно. Давате ли му право на избор, тогава когато всъщност няма избор? Ако настоявате детето ви да отговори на вашите нереалистични очаквания, обикновено ще постигнете единствено фрустрация и съпротива от негова страна.

4. Поставете физически граници без остра реакция и предложете приемливи алтернативи, за да удовлетворите нуждите на детето си

Ако детето ви хвърли играчка към вас, например, то тогава трябва да блокирате възможността да повтори действието си. „Ох, това заболя! Играчката ти ме уцели и ме заболя. Не е хубаво да хвърляш играчите си по мен. Ако искаш да хвърлиш нещо…(нека да хвърлим тази топка навън, можеш да хвърлиш тази играчка върху възглавницата си и т.н.).“

Когато границата е сложена, ги оставете да опитат отново. Ако отново хвърлят играчката по вас, можете да им кажете без гняв: „Упс, изглежда е доста трудно да задържиш тази играчка на земята. Ще я взема засега и нека опитаме пак по-късно.“ Ако детето ви реагира твърде емоционално на това ограничение, го оставете да излее емоциите си. Покажете, че разбирате разочарованието му и му предложете прегръдка ако я приеме. Продължете на чисто, без скрити емоции. 

5. Не се притеснявайте да се държите глупаво и нелепо

Помислете как да направите недотам приятните активности по-забавни и глуповати. Може ли четката за зъби да има име и да разказва истории? Можете ли да изпеете смешна песен, докато детето ви си мие зъбите? Можете ли вие или любимата плюшена играчка на детето ви, да му помогнете да се облече или да изчисти стаята си, докато се забавлява. Държейки се глупаво, вие променяте тона на вашето общуване и карате детето ви да се чувства доволно. Превръщането на дадена дейност в игра, помага на вас и вашето дете да се чувствате част от един отбор.

Ако бяхте на мястото на вашето дете в момента, какво щеше да ви помогне да се почувствате забелязани?

6. Бъдете родител, на който детето ви може да се довери напълно

Вероятността детето ви да последва вашия пример се увеличава, тогава когато то вярва, че ще го приемете независимо от всичко. Децата имат нужда да знаят, че родителите им не биха се отказали от тях и не биха използвали авторитета си на родител, за да ги накажат, когато правят грешки, изричат обидни думи, отказват да спазват правилата или се съпротивляват на решенията им. Когато детето ви не се бои от вашия гняв или от това да бъде наказано или отхвърлено, то тогава то не изпитва желание да крие неща от вас или да ви изолира от вътрешния му свят.

Вместо да наказвате детето си, опитайте да събудите любопитството и състраданието му. Покажете му чрез думи или действия, че: „Виждам, че те мъчи нещо. Какво има? Как мога да ти помогна?“ Например, ако сте хванали детето си в лъжа, помислете как самите вие сте допринеси за това. Какво сте направили съзнателно или не, за да се стигне до тази липса на доверие? Какво бихте могли да промените, за да улесните детето ви да ви се довери?

7. Поставете се в обувките на детето си и приемете неговата гледна точка

Опознайте детето си и се опитайте да го възприемете като индивидуално и уникално същество със свободна воля. Лесно е да предположите какво стои зад мотивацията на детето ви да направи едно ли друго нещо, след което да действате на базата на това предположение. Вместо това се опитайте да разберете вътрешните борби на децата си, така като и силните им страни, не само от ваша гледна точка, но и от тяхна: С какви предизвикателства трябва да се справят? Какви според тях са силните им страни? Как се чувстват, когато са в конфликт с вас? Има ли разлика в поведението на детето ви, тогава когато сте в неутрално настроение и когато сте разстроени? Самите вие възползвали ли сте се някога от емоционалното състояние на детето ви? Ако да, защо и каква точно нужда сте се опитвали да удовлетворите? Независимост? Признание? Пространство? Ако бяхте на мястото на вашето дете в момента, какво щеше да ви помогне да се почувствате забелязани, разбрани, оценени и защитени?

8. Деекслацията на напрежението започва от вас

Освен ако ситуацията не е на живот и смърт – дори когато детето ви се държи непослушно – вие имате пълното право първо да си починете, да подишате, да помислите какво чувствате самите вие в конкретния момент и какво изпитва детето ви, след което да действате. Невъзпитаното поведение на детето ви може да ви подтикне към „синята“ или дори „червената“ зона, затова е нужно да направите всичко възможно да се успокоите и да се върнете към „зелената“ зона. Хората, които са неспособни да владеят самите себе си, няма как да регулират другите. Само спокойните хора могат да постигнат желания резултат.   

Ако се намирате в зоната на „борба/бягство/замръзване“, то тогава решенията ви ще бъдат импулсивни, непремислени и водещи да усложняване на вече напрегнатата ситуация. Вкарайте разума си обратно в играта, като съзнателно насочите мисълта си върху дишането. Вдишайте, докато броите до 4, задръжте дъха си за 7 секунди и след това издишайте за 8. Повторете, докато не се почувствате спокойни и уравновесени – това може да отнеме няколко минути!

9. Повярвайте и накарайте детето си също да вярва, че държите ситуацията под контрол

Покажете на детето си, че без значение от поведението му – независимо дали споделяте момент на обич или пък държанието му е срещу вас – вие държите нещата под контрол. Детето ви трябва да знае, че ако е необходимо, ще поставите граници, ще ограничите правото му на избор, но в същото време ще приемете всичките му емоции без да ги осъждате. Покажете му, че емоциите, неподчинението и противопоставянето му са нещо, с което може да се справите. Повярвайте, че децата ви правят всичко възможно, за да удовлетворят нуждите си в конкретния момент. Повярвайте, че можете да се справите с трудната ситуация. Повярвайте, че удовлетворяването на нуждите на детето ви е по-важно, отколкото задоволяването на изискванията му – това би намалило желанието им да ви се противопоставят. Повярвайте, че приемайки и присъствайки в техния хаотичен свят със спокойствие, ще върне и двама ви (вас и вашето дете) обратно в „зелената“ зона, където ще се чувствате защитени.

Колкото по-голяма е нуждата на детето от приемане, разбиране, обич и съпричастност, толкова по-склонно е то да изрази тези нужди чрез действия, които ни провокират към обратното. 

10. Избягвайте борбите за надмощие

Лесно е да отстоявате своето мнение твърдо, тогава когато и детето ви прави същото. Вероятно има моменти, в които неподчинението им тласка самите вас към противопоставяне: „Ще ги накарам да ми се подчинят, ако ще да е последното нещо, което ще направя!“

Колкото повече настоявате детето ви да направи дадено нещо, толкова повече самото то ще настоява да не го. Оттеглете се от подобни моменти – те карат вас и вашето дете да се чувствате все по-ядосани. Вместо това си дайте малко време, дишайте дълбоко и променете тактиката си. Приемете, че това, което искате в момента, няма да се случи толкова гладко. Може да кажете на детето си нещо в този ред на мисли: „Добре, очевидно не искаш да се облечеш точно сега. Нека си вземем почивка, а аз ще отида да свърша (измислете нещо). Кажи ми, когато си готов/а.“ Оттеглете се от ситуацията. Изпийте чаша студена вода. Ангажирайте вниманието си с нещо друго. Дайте си време и пространство, за да се успокоите. Вашето дете или ще реши да ви послуша доброволно или пък самите вие ще имате повече успех, когато го помолите да изпълни молбата ви, но този път от по-спокойна, по-топла и приятелска позиция.   

Предизвикайте себе си!

Изберете една или две от споменатите стратегии, които да практикувате с детето си през следващите 30-90 дни. Следете за промени в емоциите и поведението както във вас самите, така и в детето ви. Справяте ли се с предизвикателствата по-лесно или поне по-различно от досега? Споделете как върви!

Колкото по-голяма е нуждата на детето от приемане, разбиране, обич и съпричастност, толкова по-склонно е то да изрази тези нужди чрез действия, които водят до обратното. Уверете се, че вашата метафорична „чаша“ с нужди и емоции е пълна, това ще ви помогне да се справите с предизвикателствата като подходите към ситуацията и взаимоотношенията с детето ви спокойно, любезно, но и с твърдо поставени граници. С децата ви може и да не сте на една позиция, но това не означава, че те нямат правото да получат полагащото им се уважение, дори когато се държат ужасно. Не е нужно да карате детето си да страда, когато е направило грешка или когато се е държало невъзпитано.  

Очевидно, може да накарате детето си да ви се подчини, използвайки подходи като всяване на страх, заплахи, викове и засрамване. Но това са същите тези подходи, които детето ви би използвало в друга ситуация срещу вас самите. Те ще ви заплашват, ще ви крещят, понякога могат да стигнат до агресия или да изрекат обидни и болезнени думи. Подобни взаимоотношения развалят връзката с детето ви. Методът на наказанието също не учи детето ви да разпознава и споделя нуждите си, нито му помага да усвои други типове поведение. Наказанието внушава чувство на срам, унижение, яд и отмъстителност – всичко това засилва негативното и невъзпитано поведение на детето ви.  

Така че, ако търсите дългосрочни резултати, не се фокусирайте толкова върху моментната ситуация. Използвайте примера си, за да им покажете как да останат спокойни и свързани с вас дори по време на конфликт и се справете със ситуацията заедно. И най-важното, съсредоточете се върху връзката с детето, предайте му идеята за сътрудничество, научете го на всички умения, които ще му бъдат нужни в живота занапред.

Източници:

 УНИЦЕФ България

Обединение “Детство без насилие”

CNN

Мама Нинджа / Facebook

д-р Наника Кор, Project Parenthood, December 19, 2021