Автор: Alexis O. – бивш член на National Youth Advisory Board
Докато растях, виждах как майка ми се влюбва и разлюбва с мъже, които не бяха нищо друго освен лоши за нея. Не е имало и ден, в който майка ми и нейният мъж на седмицата да не са си ядосани един на друг и аз гледах ден след ден как той вербално и физически я насилва. По-късно през деня тя щеше да пълзи обратно, защото смяташе, че никой друг не би я искал – мисъл, поставена в главата ѝ от същия човек, който по-рано я нарече „глупава уличница“. Винаги съм знаела някъде дълбоко в себе си, че поведението им е ненормално и се заклех никога да не свърша така, както майка ми.
И не съм. Много малко хора знаят за средата, в която израснах. Разкривам възможно най-малко от миналото си, защото вярвам, че то вече не е част от мен. Но всички знаят за отказа ми да бъда третирана като низшестояща, и гаджетата ми през годините също трябваше да научат това.
Имаше само един случай, в който партньорът ми ме третираше като по-малко от богиня и в крайна сметка скъсах с него.
Звучи сякаш беше лесно. Не беше. Знаех, че той не е добър за мен от момента, в който ми каза, че щом съм му приятелка, може да прави с мен каквото пожелае и когато пожелае. Това се случи, след като му се ядосах, че беше твърде вкопчен в мен на публично място. Обмислих го по-късно, реших и се опитах да се разделя с него. Но той се разплака и ми каза, че съжалява и че това никога няма да се повтори и че ме обича повече от всеки, когото някога е срещал, и не можах да го направя. Така седят нещата с насилниците. Те не са напълно зли. И те са толкова добри лъжци, че понякога успяват дори себе си да заблудят.
Но ако веднъж им се размине, те започват да разширяват границите си и доста скоро ви казват, че не са ви изнасилили, защото не сте казали не, всъщност не сте казали нищо. Тогава разбрах, че ако не се разделя с това момче, ще се омъжа за него и ще имам деца от него, ще бъда принудена да прекарам живота си с мъж, който щеше да ми казва, че няма никакво значение дали аз искам нещо или не го искам. Спомних си онова обещание, което си дадох като малко момиченце, никога да не завършвам като майка си, и си тръгнах.
Типичното при нездравословните взаимоотношения е, че искаме да вярваме, че този човек може да се промени. Искаме да вярваме, че ако останем, те ще спрат да ни обиждат, за да ни задържат при себе си. Че ще преодолеят трудния период от живота си и няма да ни удрят, когато сгрешим. Но аз съм тук, за да ви кажа като оцеляла от множество видове насилие, че те не се променят и е важно да осъзнаете това. Иска ми се да мога да кажа, че можеш да ги промениш. Че ако го искаш достатъчно и опитваш достатъчно, партньорът ти ще спре да те удря, да те обижда, да те изолира. Но за да се промени човек, той самият трябва да го иска, а насилниците често отричат кои са, така че ще се ядосат, дори ако само намекнеш, че нещо не е наред с тях като личност.
Ако се окаже, че излизате с някой, който ви удари — дори само веднъж — не е ОК.
Имате право да говорите за това. Партньорът ви ще се опита да ви накара да се почувствате като боклук, затова, че се опитвате да ги очерните, но не бива да се срамувате да се защитите и да се съхраните.
Не е ваша вина, че ви малтретират физически, вербално или емоционално. Никога не е ваша вина.
Здравите взаимоотношения трябва да се основават на равенство и уважение, а не на контрол и власт. В здрава връзка не се страхувате от гнева на партньора си, защото той не е заплаха за вас. Чувствате се сигурни, подкрепени, щастливи и развълнувани да сте един до друг. Уважавате се един друг, имате личен живот, но и възможността бъдете заедно във всеки един момент. В здравите отношения и двете страни имат право на лично пространство. Ако вашият партньор ви принуждава да му позволите да чете вашите текстови съобщения, имейли или съобщения във Facebook, има проблем.
Помнете, любовта е уважение. И вие го заслужавате. Не се задоволявайте с нищо по-малко.
Източник:
Love is respect – Ending unhealthy relationships , National Domestic Violence Hotline