Любов, която насилва е способна да замъгли съзнанието ти и да те лиши от здрав разум.
НАКРАТКО
- Отначало, насилващият партньор може да изглежда перфектен и да поддържа имидж на безупречна почтеност.
- Тъй като е естествено да жадуваме и търсим тръпката от всепоглъщащата, но насилствена любов, решението да прекратим тази връзка е неизменно трудно.
- Да останеш верен на насилствена любов е като да стоиш върху натрошено стъкло. Ако останеш, ще продължи да те боли. Ако си тръгнеш, ще те боли, но след това ще бъдеш излекуван.
Насилствената любов не признава рационалните правила в любовта, както се случва и с любовта на американската феминистка и писателка Лесли Морган Щайнер към Конър.
Когато сме лудо влюбени, сме склонни да затваряме очите си за истината или я цензурираме внимателно, преди да я приемем.
Пренебрегваме очевидните недостатъци на характера и личността. Оставяме децата си, изразходваме лимита на кредитните си карти и захвърляме приятели, семейство и кариера.
Примиряваме се с лоши маниери, грубо поведение, вербално и емоционално насилие, та дори и с физическо насилие.
Уви, дори когато знаем колко скъпо може да ни струва насилващата любов, не можем да я спрем от това да впие ноктите си още по-дълбоко в нас.
Защо се стремим толкова силно да се влюбим до полуда?
Защо не бягаме от насилствената любов така както от чумата? Защо всъщност се стремим да се влюбим толкова лудо?
Отговорът се крие в химията на мозъка ни: всепоглъщащата любов, дори когато е придружена с насилие, предизвиква химична реакция в мозъка, подобна на тази при хората, пристрастени към кокаин или метамфетамин. Приемът на “наркотика” (например, с осъзнаването, че този, когото харесваме също ни харесва или с прекарването на интимен следобед с любимия) води до хиперактивиране на допаминовата система в мозъка ни.
Но когато вашият любим действа непредсказуемо, кара ви да се чувствате несигурна във вашата връзка, нивата на допамин в мозъка рязко падат и пронизващите ви пристъпи на копнеж не позволяват на чувството ви за самосъхранение да се задейства и ви подтикват да предприемете отчаяни мерки за възстановяване на „баланса“, дори когато възстановяването на баланса означава да приемете насилие.
Така мисли един пристрастен. Мислене, управлявано от мозъчните вещества, в разрез със здравия разум, на зависим, който ще понесе болка и удари преди да се откаже от наркотика.
Когато идиличните взаимоотношения се превърнат в кошмарни.
Не дълго след срещата си с Конър, Щайнер започва да се държи и мисли като зависим. “Да си с него е като реактивно гориво. Сякаш сме един човек… Никога преди не съм се чувствала така… Чувствам се като най-щастливото момиче на света.”
И първоначално, Конър изглеждал като сбъдната мечта. Не само, че бил красив и умен, той бил и истински джентълмен. Бил образ на безупречна почтеност: „Той никога не се пресегна да ме потупа по бедрото или ръката, както толкова много мъже правят в началото“.
Конър дори се отказал напълно от алкохола, когато разбрал, че Щайнер не пие. Докато нейните приятелки и колежки се „оплакваха от страха на гаджетата им да се обвържат сериозно“, Конър вече ѝ бил дал ключ от апартамента си само месеци след началото на връзката им. Как майсторски я манипулирал. Колко бързо идиличната връзка се превърнала в кошмар.
Да се вкопчиш в насилващата любов е като да стоиш върху натрошено стъкло
Обществото отхвърля идеята любовта да се подлага на рационална оценка. Американският философ Лорънс Томас, например, твърди в есето си „Причините да обичаш“ (1991), че: „Няма рационални съображения, според които някой може да претендира за любовта на друг или да настоява, че любовта към другия е ирационална.“
Тази идея за любовта като а-рационална (не ирационална) е в сърцевината на поговорки като „Любовта е сляпа“, „Любовта няма разум“ и „Любовта е временна лудост“. Не можем да претендираме за любовта на друг, защото според Томас: „Няма ирационалност в това да спреш да обичаш човек, когото някога си обичал безкрайно, въпреки че човекът не се е променил“.
Правилно ли е това широко разпространено мнение? Ирационално ли е да спрете да обичате човек просто така, а не защото се е променил? Трябва ли да останем с човека, който сме обичали, но не обичаме повече?
Със сигурност не. Не трябва да продължавате да сте във връзка с някой, когото не обичате, дори и да няма основателна причина да не го обичате вече.
Същевременно, любовта сама по себе си не винаги е добра причина да останете във връзка. Рационалността касае вашите интереси, а не интересите на другите. Ако вашият партньор ви насилва, във ваш интерес е да прекратите връзката, независимо колко много го обичате и се надявате да се промени.
Променят ли се някога насилниците? Дълбоко в себе си вече знаете отговора. Не, не се променят.
Тяхното насилие се основава на нарцисизъм или психопатия, а нарцисистите и психопатите не търсят помощ и рядко се променят, дори ако получат помощ. С течение на времето нарцисисти и психопати понякога биха могли да се променят след много години терапия, ако са далеч от жертвите си.
Насилниците, които са нарцисисти или психопати, могат временно да се преструват, че са претърпели промяна, ако това би им било от полза. Но в дългосрочен план те обикновено са неспособни да поддържат тази илюзия.
Поради тези причини да напуснете връзка, изпълнена с насилие, да напуснете вашия нарцистичен или психопатичен партньор винаги е единственото логично решение, което трябва да вземете.
Имаме рационални задължения да защитим себе си, но не е задължително да имаме подобни задължения към другите. Какви задължения имаме към другите е въпрос на морал, а не на рационалност. Нямаме моралното задължение да изпитваме романтична любов към когото и да било.
Но обещанията, споразуменията, договорите и законите понякога ни задължават да обичаме и след като имаме вменено задължение да обичаме друг човек, той може с право да предяви претенции към любовта ни. Например, вие сте длъжни да се грижите за основните нужди на децата под ваше попечителство, а любовта е тяхна основна потребност.
По същия начин, ако се ожените за някого, вие сключвате договор, който създава определени задължения, например задължението да обичате, както е формулирано в сватбената клетва, която се е вкоренила в американската култура:
Аз, Джиджи, вземам теб, Лили, за моя съпруга, която да имам и да пазя от този ден нататък, в добро, в зло, в богатство, в бедност, в болест и в здраве, да обичам и да ценя, докато смъртта ни раздели.
Така че, ако сключите брачен договор с друго лице, той с право може да предяви претенции към вашата любов. Бракът му дава право на искове и ако нарушавате договора, може да се окажете ответник в гражданско дело. Внимавайте какво обещавате.
Ако вашата всепоглъщаща любов към насилника ви кара да го поставите на пиедестал, да останете глухи за разума и да се примирите с вербално и емоционално насилие, а може би дори и с физическо насилие, то вие сте в плен на лудата, ирационална любов – любов, която може да ви унищожи завинаги.
И въпреки това, е трудно да напуснем някого, когото обичаме, дори когато той продължава да ни наранява. Жадувайки за тръпката от ирационалната, лудата, насилващата любов, избираме да виждаме само възходите, дори когато това означава да живеем в страх и със синини.
Имайте предвид, че колкото по-дълго останете в насилническа връзка, толкова по-дълго отлагате да възстановите живота си и да започнете процеса на емоционално възстановяване.
Всъщност, ако останете с насилника си твърде дълго, ако просто продължите да понасяте психическия и физическия тормоз, може да стигнете до точка, от която няма връщане – точка, отвъд която никога повече не можете да станете пълноценни сами.
Както се казва в старата поговорка, да останеш верен на любов с насилие е като да стоиш върху натрошено стъкло. Ако останеш, ще продължи да те боли. Ако си тръгнеш, ще те боли, но след това ще бъдеш излекуван.
ИЗТОЧНИК
Berit Brogaard D.M.Sci., Ph.D, Psychology Today, September 26, 2021