Годините, в които се формираме като хора, определят начина, по който ще взаимодействаме в последващите ни отношения.
НАКРАТКО
- Деца, които са преживели травма понякога се затрудняват да научат тези норми и поведение, които другите приемат за даденост.
- Много хора, преживели травма в детството, след време поставят под въпрос техния модел на взаимоотношения, питайки се : „Това нормално ли е?“
- Връщайки се към ранното детско развитие, често откриваме отговори за нашето поведение като възрастни, особено при нездравословни поведенчески модели.
Децата, преживели травма и проблеми в семейството им, често се затрудняват да научат тези норми и поведение, които другите приемат за даденост.
Докато децата растат и се развиват, те приемат тези, които се грижат за тях, за пример как да общуват със света около тях. Ако техните близки се държат по нездравословен за семейството начин, то шансовете децата да научат този тип отношения и да ги повторят след време, макар и несъзнателно, е голям. „За много, последствията от малтретиране се проявяват в неправилно функциониращи междуличностни взаимоотношения, например проблеми в обвързването във възлови точки на детското развитие.“ (Кванстром, 2018)
Връщайки се отново към детството и юношеската възраст, обикновено този период дава яснота за голяма част от поведението ни. Начинът, по който нашите близки са общували с нас, както и един с друг, определя и нашите бъдещи възгледи за живота и хората около нас. Това ще повлияе на три основни структури: усещането за самите нас, начинът, по който комуникираме и това как създаваме взаимоотношения. Освен ако не работим много задълбочено върху нашето себепознаване, най-вероятно ще повтаряме същите модели на поведение като възрастни.
По-надолу са 10 начина, чрез които детските травми могат да се проявят във взаимоотношенията на възрастните:
- Страх от изоставяне. Деца, които са били пренебрегвани или изоставяни от родител, често изпитват страх от изоставяне дълго след това в съзнателния им живот, дори и да не са наясно със страховете си. Докато основният им страх е този от изоставяне, тези мисли най-често се проявяват във всекидневни ситуации като чувство на притеснение, ако партньорът излезе сам или неспособността да се успокоим, ако партньорът напусне стаята по време на спор. Този страх много често се проявява и под формата на ревност или в много тежки случаи под формата на чувство за притежание.
- Лесна раздразнителност към другите. Ако сме израснали в среда, в която често сме били критикувани, или сме били свидетели на други, които са били критикувани, ние се учим, че това е естествен начин да демонстрираш неудовлетвореност във взаимоотношенията. Ние се учим, че нашите несъвършенства и специфични качества са нетърпими и тази непоносимост демонстрираме и ние с партньора си или другите около нас.
- Нужда от повече пространство и време за себе си. Растейки в хаотична и непредсказуема среда, създава много стрес и често в такива случаи детската нервна система е в състояние на свръхбдителност. След това като възрастни, имаме нужда от повече време за себе си, за да можем да успокоим симптомите на тревожност и страх в нас. Стоейки вкъщи, където можеш да контролираш заобикалящата те среда, те кара да се чувстваш по-спокоен и ти позволява да се отпуснеш. В някои тежки случаи тази травма може да се прояви под формата на социална тревожност или агорафобия.
- Неравенство във финансовите или домакински задължения. В някои случаи може да се прояви като нежелание да се разчита на партньора под каквато и да е форма, заради страх от зависимост от друг човек. В други случаи може да се проявява под формата на вземане изцяло на отговорност в домакинските или финансови аспекти на двойката, или пълна грижа за другия до степен, в която се възползваме от това. Може да се наблюдава и обратното проявление- разчитане изцяло на партньора до степен, в която те изцяло се грижат за нас- това също е резултат от неудовлетвореност в детството.
- Стоейки във връзка дълго време, след като тя се е изчерпала. Когато растем в нестабилна среда, с родители страдащи от наркотични зависимости, психични разстройства, или пък друга болест или липса на родител, често развиваме чувство за вина от желание да прекратим връзката, преди да сме се опитали да променим и „поправим“ партньора. В такива връзки се чувстваме по-сигурни, въпреки че сме с партньор, който не е правилен за нас. Това е по-сигурен вариант за нас, отколкото да сме сами.
- Постоянен спор и каране в отношенията с партньора или обратното- избягване на конфликти под всякаква форма. При всички взаимоотношения има конфликти, но деца, които са израснали в семейства, в които постоянно е имало кавги, или избягване на спорове, често не се научават как да имат здравословна и продуктивна комуникация с партньора. Това включва в себе си правилни начини как да участваш в спор по продуктивен начин.
- Неумение да се поправят отношенията след спор или кавга. Както споменахме по-горе, когато не се научим как да водим продуктивен спор, ние също не умеем и да поправим отношенията ни след като сме в конфликт с партньора ни. Това би могло да се прояви като преструване, че нищо не се е случило, незнание кога и как да направим компромис или демонстриране на дълго мълчание.
- Дългогодишна моногамия. Това проявление често е породено от страх да не бъдем наранени отново, страх да останем сами, или дори от желание да докажем, че заслужаваме любовта и вниманието, което ни е липсвало по време на детството. С всеки нов партньор, който се появява ние се надяваме, че това е доказателство, че ние заслужаваме любов и партньорство, които са ни липсвали.
- Страх от обвързване или избягване на връзки. Този модел може се прояви при деца с родители, които не са били грижовни или са изоставили децата си, което води до липса на доверие в тези, които искат да се сближат с нас в последствие. Ако се страхувате, че другите ще ви наранят по същия начин, по който родителите са ви наранили, избягването на обвързване може да ви се струва по-сигурно, защото ви дава свобода по всяко време да излезете от връзката без да бъдете наранени.
- Опити да промените партньора си. Това е отговор от травма който идва, поради вярата ни, че трябва винаги да се стараем да направим най-доброто, което можем. Децата нямат силата да променят своите родители, затова се учат да правят опити с други в последствие. При възрастните това може да намери проявление в желанието ни да правим постоянни промени в нашия партньор, за да успокоим нашите страхове. Ако можем да „поправим“ партньора ни да стане по-добър, то ние можем да си докажем, че заслужаваме успешна връзка.
Могат ли тези поведенчески модели да бъдат променени?
Много от моите клиенти ме питат този въпрос на първата ни сесия заедно. Докато себе отражението е основно за всяка форма на растеж, терапията може да подпомогне този процес, защото може да те държи отговорен, както и да ти помогне да се пребориш с всички чувства , които ще се проявят по пътя. Много хора търсят подкрепа под различна форма, например водене на дневник, групови сеанси, духовни практики и други форми на подкрепа и себепознание. Работата по това да се отучите от неправилни поведенчески модели е от съществено значение за междуличностния растеж.
ИЗТОЧНИК
Kaytee Gillis, Psychology Today, February 19, 2022