След като си поряза ръката със счупено стъкло, тя потъна в накъсан сън от изтощение на перона на железопътната гара. Рано сутринта, когато тоалетните на гарата бяха отворени, тя едва се изправи на краката си и се отправи към тях. Когато видя отражението си в огледалото, се разплака. Лицето и беше мръсно и мокро от плач, ризата и беше разкъсана и покрита с кръв. Изглеждаше все едно е на улицата от три месеца, а не едва от три дни. Почисти се, доколкото е възможно. Ръцете и стомаха я боляха лошо. Опита да почисти раните, но от натиска само започнаха да кървят отново. Имаше нужда да ги зашият, но нямаше начин да иде в болница. Те я бяха върнали вкъщи отново. Обратно при него. Пристегна якето си, по скоро се уви с него, за да прикрие раните. Погледна се отново в огледалото. Изглеждаше малко по-добре от преди, но не достатъчно. Имаше само още едно нещо, което се сещаше да направи. Излезе от гарата и влезе в една телефонна кабина наблизо.
01:11
(телефонен звън) (телефонен звън)
01:20
Жената: Самаряни, мога ли да ви помогна? Здравейте. Тук е Самаряни. Мога ли да помогна?
01:28
Момичето: (плачейки) Аз – аз не знам.
01:30
Жената: Какво се е случило? Звучиш много разстроена.
01:34
(Момичето плаче)
01:38
Жената: Да почнем от името ти? Аз съм Пам. Как да се обръщам към теб? От къде се обаждаш? В безопасност ли си?
01:50
Момичето: От телефонна кабина в Лондон.
01:53
Пам: Звучиш много млада. На колко си?
01:56
Момичето: На четиринадесет.
01:58
Пам: И какво те разстрои така?
02:01
Момичето: Просто искам да умра. Всеки ден се събуждам с желанието да съм мъртва. Ако той не ме убие, тогава, мисля, че искам аз да го направя.
02:09
Пам: Радвам се, че се обади. Да почнем отначало.
02:16
Софи Андрюс: Пам продължи внимателно да задава на момичето въпроси за нея. Тя не каза кой знае какво; имаше много мълчание. Но знаеше, че е там и да има Пам от другата страна на телефона и даваше успокояващо усещане. 14-годишното момиче, което се обади, бях аз. Аз бях в телефонната кабина. Аз бягах от вкъщи, спях по улиците на Лондон. Бях изнасилвана от баща ми и приятелите му. Самонаранявах се всеки ден. Мислех за самоубийство. Когато за първи път се обадих на Самаряните, бях на 12 и бях напълно отчаяна. Беше няколко месеца, след като майка ми ме изостави, излезе и ме остави в семейния дом. И насилието, на което бях подложена от баща ми и приятелите му, ме превърна в развалина. Бягах, пропусках училище,ходех пияна. Нямах никаква надежда и исках да умра. И тук се появиха Самаряните.
03:21
Самаряните съществуват от 1953. Това е денонощна 24/7 телефонна линия за помощ във Великобритания за всеки, който се чувства отчаян или е склонен към самоубийство. Което със сигурност бях. Доброволци отговарят на телефона по всяко време на деня и годината и разговорите са поверителни. През пубертета, когато бях най-отчаяна, Самаряните се превърнаха в моята спасителна линия. Обещаха ми пълна поверителност. И това ми позволи да им се доверя. Макар и без съмнение историята ми да е смущаваща, те никога не го показаха. Винаги бяха там за мен и ме изслушваха без да съдят. Най-вече деликатно ме окуражаваха да потърся помощ; никога не съм се чувствала извън контрол с тях – интересен паралел, тъй като се чувствах извън контрол във всяка друга област от живота си. Чувствах се така, все едно самонараняването ми беше единственото нещо, което контролирах.
04:17
Няколко години по-късно успях да осъществя някакъв контрол над живота си. И имах подходяща подкрепа около мен, която ми помогна да живея с това, което се беше случило. Превърнах се в оцелял след изнасилване, отколкото в жертва. И на 21 се свързах със Самаряните отново. Този път защото исках да стана доброволец. Исках да се отплатя поне частично на организацията, която наистина спаси живота ми. Знаех, че дори да изслушаш някого с разбиране може да има голямо влияние. Знаех, че това някой да ме изслуша без да ме съди ще доведе до огромна разлика.
04:55
Така че наваксах с образованието си, намерих някой, когото да убедя да ми даде работа и се наслаждавах на доброволческата си работа в Самаряните. И като казвам „наслаждавах“, е странна дума, която да използва човек, защото никой не би искал да си мисли за друг човек, който e нещастен или изпитва голяма болка. Но знаех, че голямото въздействие върху мен, което оказа това изслушване и някой, който да застане до мен в най-голямото ми отчаяние и изпитвах удовлетворение, че и аз мога да помогна на други хора като Самарянин.
05:26
През годините на доброволец, бях молена да изпълнявам много роли. Но предполагам върховият момент дойде през 2008г., когато бях поканена да стана председател на организацията в продължение на три години. Така че всъщност извървях пътя от уязвим обаждащ се от телефонна кабина, отчаяно търсещ помощ, до оглавяващ организацията и отговорна за 22,000 доброволци. Дори се шегувах понякога, че ако наистина си се прецакал като обаждащ се за помощ, може да завършиш като човек, който да ръководи организацията някой ден.
05:52
(смях)
05:53
Което и направих. Но в свят, в който господства професионализирането на всичко, което правим, простичкото изслушване на някого може да има животопроменящо въздействие. Предполагам, че това може да бъде приложено във всички области на живота.
06:10
Така през 1980, когато се обадих на Самаряните, злоупотребата с деца беше нещо, за което никой не искаше да говори. Жертвите често бяха обвинявани или критикувани. Беше срамна тема и никой всъщност не искаше да я обсъжда. Днес обвиненията и критиката са в друга насока. Наложено е друг вид клеймо. И клеймото е върху това да говориш за самотата. Самотата и изолацията оказват съществено влияние върху здравето. Да си самотен може да окаже голямо влияние върху това как се чувстваш. Последни проучвания дори казват, че самотата увеличава нивата на смъртност, или на преждевременната смърт с до 30%. Може също да причини високо кръвно налягане, високи нива на депресия, и дори е свързано с нива на смъртност, които човек по-скоро би свързал с алкохолизма или тютюнопушенето. Самотата е по-вредна от пушенето на 15 цигари. Дневно. Не за целия живот на човек. Свързана е и с високи нива на деменция. Едно от последните проучвания установява също така, че самотните хора са изложени на двойно по-висок риск от развитие на Алцхаймер. Разбира се има много хора, които живеят сами без да се чувстват самотни. Но да се грижиш за партньора си, който е с деменция, може да бъде много самотно изживяване.
07:35
Скорошно проучване ни даде много добро, ясно определение за това какво е самотата. Определя го като субективно, неприятно чувство на липса или загуба на другарство. И ни спохожда, когато има разминаване между качеството и количеството на връзките които имаме и тези, които искаме. Сега в живота ми най-добрата помощ, която съм получавала, е била тази от осъществяването на връзка и да бъда изслушана с разбиране. Професионалистите, и съзнавам, че говоря пред професионалисти, имат много важно място. Но за мен доброволците, даващи от времето си да ме изслушат без да ме съдят и запазвайки поверителност, изиграха най-голяма роля, която промени живота ми. И тази промяна беше трайна. Както сте се ориентирали вече през тийнейджърските си години бях извън релси, всеки ден вървях и се чудех дали ще съм жива на следващия ден. Но изслушването от доброволците ме крепеше. Когато стигнах до момент в живота си, в който вече чувствах, че мога да живея с това, което се случи, исках да се отплатя по някакъв начин – да върна жеста. И опитът ми показва, че хора, на които е помогнато по начин, който ги е променило,винаги искат да върнат жеста. И така започнах да се отплащам, ставайки доброволец за 25 години при Самаряните.
08:53
И тогава, през 2013, вземайки предвид темата със самотата, стартира съвсем нова национална телефонна линия за помощ във Великобритания за възрастни хора, наречена Сребърната линия, която е за подкрепа на самотни, изолирани хора. За кратката си история до тук сме поели 1,5 млн. обаждания. И знам, че имаме голям принос, на база на обратната връзка, която получаваме всеки ден. Някои хора може да се обаждат просто за приятелско бъбрене или за информация за местните услуги. Други може да звънят, защото искат да се самоубият. Други, може да звънят, защото искат да съобщят за извършено насилие. И някои просто, както бях аз, може просто да са се предали и да не им се живее. Предполагам, че е простичка идея да основеш линия за помощ. И поглеждайки назад към онези ранни дни, когато имах възвишената титла, която все още имам – на главен изпълнителен директор, но в първите дни бях главен изпълнителен директор на себе си. Когато, трябва да кажа, имах най-добрите срещи в кариерата си –
09:48
(смях)
09:49
Като главен изпълнителен директор на самата себе си. Но нещата продължиха напред и сега през 2017 имаме над 200 души персонал, които изслушват възрастните хора всеки ден на годината – по 24 часа в денонощието. Също така имаме и над 3 хил. доброволци, които правят седмични приятелски обаждания от домовете си. Също така за хората, които обичат писаното слово, предлагаме Сребърни Писма и изпращаме приятелски писма до възрастни хора, които все още изпитват наслада от това да получат писмо. Също така представихме и нещо, наречено Сребърни Кръгове – както виждате използвам думата Сребърен пред всяко нещо. Сребърни Кръгове са група конферентни разговори, в които хората могат да споделят сходните си интереси. Любимата ми група е музикалната, където хората всяка седмица свирят един на друг на музикални инструменти през телефонната слушалка. Не винаги една и съща мелодия по едно и също време.
10:35
(смях)
10:36
И се забавляват. И „забавление“ е интересна дума, защото до сега говорих много за отчаяние, самота и изолация. Но ако сте звънели на нашата линия за помощ във Великобритания, също щяхте да сте чували смях. Защото на Сребърната линия искаме да ценим чудесните животи на възрастните хора и житейския опит, който носят със себе си. Затова ето един пример – просто малък отрязък от един от нашите разговори.
10:59
(звуково съобщение) Добро утро, свързахте се със Сребърната Линия. Аз съм Алън, как мога да помогна?
11:04
Жената: Здравей, Алан. Добро утро.
11:05
Алан: Здравей.
11:06
Жената: (весело) Здравей!
11:08
Алън: О, как си тази сутрин?
11:09
Жената: Добре съм, благодаря ти.
11:11
Алън: Радвам се да те чуя.
11:12
Жената: Какво чудесно приспособление е телефонът, нали?
11:16
Алън: Да, забележително изобретение, нали?
11:18
Жената: Помня като бях малка, преди много години, ако искаш да се обадиш по телефона на някого, трябва да отидеш в магазина, да използваш техния телефон, да си платиш, че си го ползвал и тогава да се обадиш. Затова не звъниш по всяко време само защото ти е хрумнало.
11:36
Алън: Е, не.
11:37
Жената: (кашля) Извинявай. (кашля) Извини ме за това. По тази причина трябва да ограничиш обажданията си до жизнения минимум. А сега, стоя си в своя дом още по халат и ползвам своя телефон, не е ли чудесно?
11:55
Алън: Така е. (смях)
11:58
Софи Андрюс: И това изобщо не е нетипично обаждане, което може да получим на линията за подкрепа. Това е човек, който ни вижда като част от семейството си.
12:05
Така че Сребърната Линия предполагам сега помага на възрастни хора по същия начин, по който Самаряните помогна на мен. Работи денонощно всеки ден, изслушват те със запазване на поверителност и често без дори да ти дава непременно съвети. Колко често успяваме да изслушаме някого без да му дадем съвет? Доста трудно е. Често по време на разговора възрастен човек би попитал, “Може ли да ме посъветвате нещо, моля?” И 20 минути по късно казва, “Благодаря за съвета“, а ние всъщност не сме дали такъв.
12:30
(смях)
12:31
Просто сме слушали човека без да го прекъсваме. Но в очите на този човек, ние сме му дали съвет. Наскоро проведохме проучване сред 3 хил. човека какво мислят за услугата. И един човек просо се върна и каза, че за първи път в живота и има това, което в крикета се нарича уикеткийпър (вратар) и в бейзбола – кетчър. Тук съм от 48 часа и вече говоря американски английски. Няма да ме разпознаят като се прибера у дома.
12:59
(смях)
13:00
Но за първи път в живота си тя имаше този кетчър (човек, който да и пази гърба), който е наистина важен.
13:05
И сега кръгът се затвори, защото всъщност хората, които се обаждат на Сребърната Линия и се нуждаят от кетчър сега самите започват да стават кетчъри и да връщат жеста като стават доброволци и част от нашето семейство.
13:17
Затова завършвам разговора там, от където започнах, говорейки за моя личен опит. Защото често, говорейки за живота си, казвам, че съм извадила късмет. И хората ме питат – защо. А отговорът е – защото на всеки етап от живота си, към имала късмета да имам някого до себе си в правилния момент, който може би е повярвал в мен, и който в замяна ми е помогнал да повярвам малко повече в самата себе си, което е било толкова важно за мен. И всеки се нуждае от кетчър в някакъв етап от живота си.
13:46
Това е моят кетчър. Това е Пам. Тя ми вдигна, когато бях на 14 години в телефонната кабина, преди повече от 30 години. Така че никога не подценявайте силата на простичката човешка връзка с другия. Защото би могло и често е силата, която спасява живот.
14:06
Благодаря!
14:07
Източник:
Софи Андрюс, TEDMED 2017