В случай на развод

Много често логично последствие от насилието е дълбоко и непоправимо разстройство на брака и последващ развод. Най-добрият начин човек да премине през това изпитание е като има на своя страна опитен адвокат.

Някои основни положения, които трябва да се вземат пред вид при раздяла или развод са:

• Подялбата на семейното имущество
• Упражняването на родителските права
• Режимът на лични отношения между децата и родителите
• Издръжката на децата

Дело за развод

Развод по взаимно съгласие

Разходи

Минималното адвокатско възнаграждение за развод по взаимно съгласие е 400 лева. По-висока такса може да бъде определена ако има прехвърляне на недвижими имоти и МПС. Държавните такси, които се дължат са 25 лева за образуването на делото, по 20 лева за допускане на развода и такси за преписи от решението за развод. Ако има деца, съдът присъжда издръжка върху размера, на която се начислява държавна такса от 2% върху стойността на издръжката за три години и такава върху стойността на поделяното имущество, ако има такова.

Документи

Точният набор от документи за конкретния случай се определя от бракоразводния адвокат, в зависимост от спецификата на отношенията между двамата съпрузи. Минимално необходимите документи за развод по взаимно съгласие са:

• Оригинал на удостоверението за сключен граждански брак
• Копия от удостоверения за раждане на непълнолетни деца
• Нотариални актове за собственост на семейното жилище
• Копия от личните карти на съпрузите
• Удостоверения за регистрация на МПС, които са придобити по време на брака
• Банкова сметка на родителя, който ще получава договорената издръжка
• Копие от брачен договор (ако е приложимо)
• Документ за внесена държавна такса

Процедура

Процедурата започва с консултация с бракоразводен адвокат, който предлага варианти за споразумяване на страните. По време на консултацията се изготвя списък с необходимите документи. Адвокатът изготвя проект на споразумение за развод и след като бъде одобрен от страните, се подписва от тях и се входира в съда.

Споразумението съдържа съгласие по въпросите касаещи родителската грижа за родените от брака деца – местоживеенето на децата, упражняването на родителските права, личните отношения и издръжката на децата, а също и ползването на семейното жилище, фамилното име след развода, всякакви имуществени и неимуществени въпроси, като ползване или подялба на имущество, разваляне на дарения, издръжка между съпрузите и др.

Съдията насрочва дата на делото, обикновено в срок от 1 до 3 месеца след подаването на документите, и изпраща призовки до адвоката, който уведомява за датата разделящите се съпрузи. На датата на съдебното заседание, в съдебната зала съпрузите лично заявяват твърдото си съгласие за развода, след което в срок до 1 месец съдията постановява решението си. Съдът се ръководи на първо място от интереса на детето. Това може да е причината, поради която да не допусне утвърждаването на споразумението, ако същото не защитава децата в достатъчна степен.

Издръжката на дете не може да бъде по-малка от една четвърт от минималната работна заплата за страната. Горна граница за размера на издръжката няма.

След заплащане на дължимите държавни такси се получава решение по делото за развод по взаимно съгласие и то се предава на страните.

Съпружеската имуществена общност

Законовият режим на общност (без сключен брачен договор или вписана декларация за режим на разделност) е най-често срещаният режим на имуществени отношения между съпрузи. Съпружеската имуществена общност са вещните права, придобити по време на брака в резултат на съвместен принос. Съпружеската имуществена общност се прекратява с прекратяването на брака.

Лично имущество, което не се дели между съпрузите са:

• вещните права, придобити преди брака
• придобитото по време на брака наследство
• придобитите по време на брака дарения
• лични са вещните права, придобити от единия съпруг, когато кредитор е насочил изпълнение за личен дълг на другия съпруг по реда на глава четиридесет и четвърта от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) върху вещни права, които са съпружеска имуществена общност.
• движимите вещи, които служат за обикновено лично ползване, за упражняване на професия или на занаят.
• вещните права, придобити от съпруг – едноличен търговец, по време на брака, за упражняване на търговската му дейност и включени в неговото предприятие.
• вещи или имоти, закупени с влагането само на лични средства от единия съпруг, ако той успее да докаже това в съда. Лични са средствата от продажба на наследствено, или подарено имущество.
• паричните влогове в банкови сметки са лично имущество на съпруга – титуляр, независимо от това дали придобиването им е резултат на съвместен принос на двамата съпрузи.
• акциите и дяловете от търговски дружества са лично имущество, но съпругът-несобственик може да претендира за паричната равностойност на част от тези имущества и вземания ако докаже, че има принос в придобиването им.

развод по исков ред

Разводът по исков ред е значително по-бавна и много по-скъпа процедура от развода със споразумение. За нея е много важно да имаш добър адвокат. Още преди да се подадат документите за развод той ще ти помогне да събиреш необходимите доказателства и да работиш за ограничаването на другата страна от възможности да противодейства.

Имаш избор дали да докажеш разстройство на брака, предявявайки иск като развод по вина на съпруг, или без да желаеш произнасяне по въпросите за вината, например в случай на продължителната раздяла. Искът за развод по вина на съпруга ще бъде отхвърлен, ако не успееш да докажеш вината му със солидни доказателства. Копия от чатовете, мейлите и снимки не се приемат за доказателства.

Вината има значение във връзка с предоставяне на ползването на семейното жилище след прекратяването на брака, ако то е собственост и на двамата съпрузи и във връзка с упражняването на родителските права по отношение на общите деца на страните, доколкото виновното поведение на съпруга би се отразило върху възпитанието на децата.

Разходи

Минималният размер на адвокатския хонорар за дело за развод по исков ред е 600 лв., като всяко явяване на адвоката в съдебно заседание след първото се таксува с по още 100 лева.

Сериозен разход са таксите за експертизи и оценки, които се налагат за определяне на цената на разделяното имущество. Вещите лица не са служители на съда и предлагат услугите си срещу хонорар, който се определя от съда в зависимост от спецификата на поставените задачи.

Държавните такси включват такса за образуване на делото в размер на 25 лева, окончателни държавни такси до 50 лв., но не по-малко от 20 лв., такси за преписи от решенията в размер на 5-10 лева. Такса се дължи и върху размера на присъдената издръжка. Тя е в размер на 2% върху сбора от сумите за издръжка за период от 3 години.

Съпругът, който е виновен за разпадането на брака, ще бъде осъден да плати всички такси и разноски по делото, направени от невиновния съпруг. Под „всички разноски“ се разбира както държавните такси, разноските по експертизи и призоваване на свидетели, така и изплатените адвокатски хонорари.

Ако съпрузите не са поискали от съда да се произнесе по вината на някой от тях или и двамата са виновни за развода, тогава таксите и разноските си остават за всеки от тях така, както са ги направили.

Документи

Исковата молба за развод по исков ред, подадена до районния съд по местожителство на ответника, трябва да съдържа всички факти и обстоятелства, довели до дълбокото и непоправимо разстройство на брака. Ищецът следва да посочи и защо смята, че са непреодолими. Тези обстоятелства подлежат на доказване с всички възможни доказателствени средства. Най-често това става със свидетели. За да напълно възприети свидетелските показания от съда, свидетелят не трябва да е член от семейството.

С иска за развод задължително се предявяват и разглеждат исковете за упражняване на родителските права, когато има ненавършили пълнолетие деца, личните отношения между децата и родителите, издръжката на децата, ползването на семейното жилище след развода, издръжката между съпрузите и фамилното име.

• Оригинал на удостоверението за сключен граждански брак
• Копия от удостоверения за раждане на непълнолетни деца
• Удостоверения за доходи на съпрузите и други доказателства в подкрепа на изложените в исковата молба твърдения
• Декларация за семейно и материално положение и имотно състояние по образец
• Сведение за съпрузите по образец
• Съобщение за прекратен граждански брак
• Удостоверение за съпруг и родствени връзки, което се издава от общината
• Нотариални актове за имоти, документи за собственост на МПС
• Документ за внесена държавна такса

Процедура

След внасяне на исковата молба в съда, делото се разпределя на съдия. Той се запознава с исковата молба и доказателствата към нея и ако прецени, че тя е редовна, разпорежда исковата молба да бъде връчена на ответната страна. Ако констатира нередовности, разпорежда на ищеца да ги отстрани в определен срок. При отстраняване на нередовностите, разпорежда връчване на исковата молба на ответника, а в случай, че нередовностите не бъдат отстранени, въпреки дадените указания, връща исковата молба на ищеца.

Връчването на исковата молба се извършва на адреса на ответника, посочен в нея. Ищецът може да иска връчването на книжата по делото да стане и по месторабота на ответника.

След връчването на исковата молба, за ответника започва да тече едномесечен срок, в който може да направи възраженията си срещу допустимостта и основателността на иска, както и да предяви своите насрещни искания, ако има такива. Това е право, не и задължение на ответника. След изтичането на този едномесечен срок, без значение дали е постъпил отговор на исковата молба и дали са предявени насрещни искове, съдът насрочва делото за разглеждане в открито заседание, за която дата и час изпраща съобщение на страните.

Съдебното производство започва с първото по делото заседание, в което съпрузите трябва да се явят лично. При неявяване на ищеца без уважителни причини производството се прекратява. В съдебното заседание съдът е длъжен да напъти страните към медиация или друг способ за доброволно уреждане на спора.

Ако страните постигнат съгласие за медиация или друг способ за разрешаване на спора делото се спира. Всяка от страните може да иска възобновяване на производството по делото в шестмесечен срок. Ако такова искане не бъде направено в шестмесечен срок, делото се прекратява.
При постигане на споразумение между страните в зависимост от съдържанието му делото или се прекратява, или се преминава към производство по развод по взаимно съгласие.

Ако страните не постигнат съгласие за доброволно уреждане на спора производството по делото продължава.

Характерът на взаимоотношенията между страните се доказва чрез свидетелски показания. При развод по исков ред разпитът на свидетели е задължителен, защото иначе няма как да се докаже основателността на предявения иск. Важно е свидетелят да е пряк очевидец на взаимоотношенията между страните, лично да е възприел конкретни факти и обстоятелства, а не да ги е чул от страната,  на чиято страна е.

Ако страните имат деца, навършили десет години и спорят относно родителските права, децата се изслушват от съда. При изслушването на децата, страните и техните представители напускат съдебната зала. Детето остава със съда и с психолог и отговаря на въпросите на съда. След изслушването на детето, страните се въвеждат отново в залата и съдът ги запознава с това, което е казало детето. В някои съдилища има специални стаи, в които  се провеждат изслушванията  на децата.

Едно бракоразводно дело може да премине в едно съдебно заседание, но може да се наложи делото да бъде отлагано многократно. Във всеки един момент в делото страните имат възможност да изложат споразумение относно всички или някои последици от развода. След като счете, че делото е изяснено от правна и фактическа страна, съдът постановява, че ще се произнесе с решение. С решението се уважава или не се уважава иска за развод.

Ако от брака има ненавършили пълнолетие деца, съдът заедно с прекратяването на брака се произнася и по въпросите относно упражняването на родителските права, местоживеенето на децата, личните контакти между децата и родителя, който не упражнява родителските права, издръжката за децата. Съдът се произнася и относно ползването на семейното жилище и фамилното име на съпрузите. Съдът се произнася по въпроса за вината за прекратяването на брака само, ако има изрично искане на някоя от страните по делото.

Решението подлежи на обжалване пред въззивния съд в четиринадесет дневен срок от връчването му. То може да бъде обжалвано и само по въпроса относно вината, в който случай решението за прекратяването на брака влиза в сила.

Издръжката на дете не може да бъде по-малка от една четвърт от минималната работна заплата за страната. Горна граница за размера на издръжката няма и зависи от нуждите на детето и от финансовите възможности на ответника.

Дело за режим на лични отношения

Личните отношения с двамата родители са право и естествена потребност на всяко дете. Затова, стига да не съществуват обстоятелства, застрашаващи здравословно, физически и емоционално детето, режимът на личните отношения трябва да бъде определен така, че да се осигури в максимална степен възможност децата да растат и да се развиват под грижата на двамата родители, предоставяйки им възможност за пълноценно общуване с майката, бащата, роднините и приятелския им кръг.

Режимът на лични отношения между децата и родителите, включва определяне на дни, в които родителят, на когото не е предоставено упражняването на родителските права, може да вижда и да взема децата с пренощуване, включително през училищните ваканции, официалните и личните празници.

Родителските права се уреждат в споразумение между родителите, което се утвърждава от съда. В повечето случаи, правата се предоставят на майката, а за бащата се определя режим на лични отношения.

Докато тече производството адвокатът на ответника може да поиска от съда привременни мерки за да се вижда с детето преди излизането на окончателното решение.

Режимът на лични отношения се описва подробно, за да се избегнат възможни конфликти при осъществяването му впоследствие. При необходимост се предвижда преходен период или професионална помощ от експерт за осъществяването му.

Решението на съда се основава на:

• възпитателските качества на родителите,
• полаганите до момента грижи и отношение към децата,
• желанието на родителите,
• привързаността на децата към родителите,
• полът и възрастта на децата,
• възможността за помощ от трети лица – близки на родителите,
• социалното обкръжение
• материалните възможности.

По изключение, ако интересите на децата налагат това, съдът може да постанови те да живеят при дядо и баба или в семейство на други роднини или близки, в приемно семейство или в специализирана институция.

Ако има необходимост от защитни мерки, контактите между децата и родителя се осъществяват в присъствието на определено трето лице или под контрола на социален работник от компетентната Дирекция „Социално подпомагане“ по местоживеенето на децата или на определено от същата социална служба място в общината, където може да се извършва наблюдение на контактите на децата с техния родител.

Определени обстоятелства като порастването на детето, заболяване на родителя налагащо лечение, появата на ново дете, отнемащо повече време и грижи от страна на родителя упражняващ родителски права, може да са предпоставка за предявяване на иск за промяна на режима на лични отношения.

Във всички случаи обаче искът може да се води успешно, само ако изменението в обстоятелствата решително се отразява върху интересите на децата, т.е. промяната не обосновава автоматично изменение на мерките, а е нужна оценката й от гледна точка на положението на детето.

Едната група основания за изменение на мерките са свързани с поведението на самото дете. Ако то не дава възможност решението да се изпълни принудително, ще се отиде на промяна. Така е и ако поведението на родителя, който упражнява родителските права, очевидно пречи за контакта с другия или настройва детето. В първата хипотеза вероятната промяна е към ограничаване на контакта – като честота и продължителност – или дори към преустановяването му. Във втората може да се пристъпи и към промяна в мерките, т.е. смяна на родителя, който упражнява правата, с другия. Така например, категоричен отказ на “голямо непълнолетно дете” да се подчини на съдебното решение за мерките за родителските права е основание за изменението им . Но ако са налице доказателства, че нежеланието е формирано от другия родител чрез настройване на детето, това не е основание за изменение на мерките .

Твърда практика на съда е, че ако родителят манипулира и настройва детето срещу другия родител, това е основание за изменение на мерките в полза на последния. От значение е и поведението на родителя, който има режим за контакт – ако той предизвиква страх у детето, няма основание да иска изменение на мерките.

Родител, който не изпълни или осуети изпълнението на съдебно решение относно упражняване на родителски права или лични контакти с дете, се наказва с пробация и глоба от 2000 до 5000 лева, а в особено тежки случаи – с лишаване от свобода до шест месеца и глоба от 5000 до 10 000 лева.

Дело за родителски права

При разногласие между родителите относно правата им, те могат да предявят иск пред Районния съд по настоящия адрес на детето.

Упражняването на родителските права принципно се решава в полза на съпруга, при когото ще живеят децата. Искът за родителски права обикновено се предявява за съвместно разглеждане с исковете за режим на лични отношения с другия родител, както и тези за издръжка. В исковото производство се изисква становище от Дирекция „Социално подпомагане“ и се съобразяват интересите на детето.

Родителят, претендиращ упражняването на родителските права следва да докаже своите лични възпитателни качества, финансови възможности за отглеждане на детето и възможността да осигури нормален начин на живот, наличието на дом и близки, които могат да помагат с грижи за детето и др.

Децата имат право на лични отношения и пряк контакт с двамата си родители дори ако те живеят в различни страни.

Има съществена разлика между възлагане за упражняване на родителските права на единия родител и пълното лишаване от права. Съдебното решение, с което съдът предоставя правото на упражняване на родителските права на единия родител, не лишава другия от тези права. Той остава техен титуляр, но може да ги упражнява в ограничен обем. Лишаването от родителски права представлява цялостно отнемане на родителските правомощия, като крайна мярка за защита на децата в отношенията им с родителите. 

Родителските права се ограничават ако се докаже, че единият родител няма възможност да се грижи за децата си, защото страда от физически или психически болести, неговото поведение е опасно за живота, здравето и възпитанието на детето, трайно не полага грижи и не заплаща издръжка на детето, без основателна причина. Условието за „трайност“ се преценява за всеки конкретен случай, тъй като липсва законоустановен критерий за това. 

Когато един родител е лишен от родителски права, му се отнема възможността да се грижи за детето, да взима решения за неговото възпитание и обучение и да го представлява. Най – сериозната последица, се състои в това, че съгласието на лишения от родителски права родител не се изисква, в случай на пълно осиновяване на детето. Той дава единствено своето мнение, което не е задължително за съда. Остава задължението му да плаща издръжка на детето.

Правата могат да бъдат възстановени, ако родителят коригира поведението си и осигури на децата условия на живот, които са подходящи за тяхното личностно и физическо развитие.

Дело за издръжка

Дело за издръжка обикновено се завежда, когато двама души живеещи под формата на фактическо съпружеско съжителство имат общо дете и се разделят. Тогава родителят, който е поел грижите за непълнолетното дете има правото да сезира съда с искова молба за присъждане на издръжка.

Минималният размер на издръжката за едно дете е равен на една четвърт от минималната работна заплата за страната. Максималният размер на издръжката зависи основно от доказаните нужди на детето и в по-малка степен от възможностите на родителя да дава такава. Целта на издръжката е детето да продължи да живее в същите условия, в които е живяло преди развода.

Издръжка се дължи на ненавършилите пълнолетие деца и на пълнолетни, които учат във висши учебни заведения.

Може да се предяви иск за издръжка за минал период, който да обхваща момента от раздялата до образуването на делото. Този период обаче не може да бъде по-дълъг от една година.

Делата за издръжка са освободени от заплащане на държавна такса за образуването им. Единственият разход е адвокатското възнаграждение в размер на 300 лв.

Тези разходи се присъждат в полза на ищеца, ако искът бъде уважен в пълен размер, затова е важно да се определи реалистична искова претенция, съобразно наличните доказателства.

При промяна във възможностите за плащане на родителя или промяна на нуждите на детето може да се подаде молба в съда с искане за увеличение на издръжката. Ако делото е само за увеличение, не се заплащат държавни такси.

Ако родителят не е плащал издръжка минимум два месеца, може да искате съда да го осъди да плати и дължимата издръжка за период от максимум една година назад, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска.