Dr. Ellen Hendriksen
Според проучване на CDC, една на четири жени и един на всеки девет мъже са жертви на физическо или сексуално насилие или преследване от партньор. При еднополовите връзки числата са подобни или дори по-високи.
Но без значение кой е хванат в сложния и труден за разбиране цикъл на насилие в отношенията, външните лица се чудят и на двете страни. Първо, защо някой би наранил някого, когото обича? И още по-озадачаващо, защо някой би се върнал при партньор, който го наранява? Приятели и семейство поклащат глави, гризат ноктите си и вдигат ръце. „Тръгни си сега“, казваме ние. “Ти не заслужаваш това.” “Защо просто не си тръгнеш?”
Само ако беше толкова просто, колкото „просто да си тръгнеш“.
Тази седмица ще разгледаме сложните причини, поради които хората се връщат при своите насилствени партньори и ще се гмурнем в същността на начина, по който насилниците манипулират жертвите си, дори до степен да ги убедят да се откажат от наказателно преследване.
Нека започнем с размах. Преди се е смятало, че хората се връщат към насилствени връзки просто от страх – те са твърде уплашени, за да напуснат, финансово зависими са или партньорът ги заплашва да останат. Всичко това е вярно – страхът е огромен фактор, но не е единственият. Освен страха, нека разгледаме четири допълнителни причини, поради които партньорите остават.
4 причини жертвите да се върнат при своите насилници
- Неравенство на силата
- Манипулация
- Надежда
- Любов
Нека разгледаме всяка по-подробно.
Причина №1: Неравенство на силата
Това е причина номер едно. Насилствената връзка се основава на власт и контрол. Говорим за разбиване на самооценката и свободата на жертвата с цел контрол.
Насилникът отнема и подсилва властта, като кара жертвата да иска пари, като контролира къде отива или с кого говори, като взема всички решения за двойката и т.н. Насилниците искат да внушат на жертвата, че напускането не е опция, като я насърчават да вярва, че това е всичко, което заслужава, или че никой друг няма да я иска.
Причина №2: Манипулация
Насилниците често са умни, очарователни и магнетични, всички черти, които са нужни за майсторската манипулация. Те знаят как да привличат хората, както жертвата, така и хората около тях. Както ще видим по-късно, тази манипулация включва тактики като да каже, че насилието не е било толкова лошо, да отрече, че изобщо някога се е случило, да каже, че жертвата го е започнала, или да дискредитира жертвата като луда, емоционална или по друг начин недостоверна. Жертвата може да започне да се чуди дали не греши или дали не преувеличава и всичко това затруднява тръгването ѝ.
Причина №3: Надежда
Това е още една голяма причина. Ние, хората, инстинктивно се надяваме, че идват по-светли дни. Жертвите постоянно се надяват, че нещата ще се оправят.
Реалността, разбира се, е, че жертвите не могат да спрат насилието – само насилникът може да реши да го спре. Но в една връзка, в която жертвите могат да се гордеят с това, че владеят вълшебното докосване – че са единствените, които разбират или могат да успокоят насилника – съществува илюзия за контрол. И в рамките на тази илюзия отказът от надежда за по-добро бъдеще би означавал, че те са се провалили.
В нашата култура ни се казва никога да не се отказваме, да сме упорити, че всичко може да бъде постигнато, ако положим необходимите усилия. И това е надежда, от която трудно ще се откажем. Да напуснеш връзката означава да признаеш, че нещата никога няма да се променят. Това означава да се откажеш от надеждата.
Причина № 4: Любов
Любовта е сложна. Отношенията имат добри и лоши моменти, а добрите моменти могат да бъдат мощен магнит. Любовта е най-мощната сила, затвърдена от месеци или години съвместно прекарано време и инвестирана енергия.
Абсолютно възможно е да си влюбен, без да си в безопасност. И в общество, което ни казва, че „любовта е всичко, от което се нуждаете“ и „любовта побеждава всичко“, може да е трудно да се отдалечите от живот, който сте изградили заедно, дори и такъв, който не е безопасен или здравословен.
Като цяло, любовта и надеждата, особено когато са съчетани с власт и манипулация, са трудни за противодействие. Дори когато жертвите намерят в себе си смелостта да напуснат, да повдигнат обвинение или по друг начин да се защитят, е обичайно да бъдат привлечени обратно.
Но как точно става това? Как жертвата преминава от твърдото решение да напусне, дори до защита на насилника, в екстремни случаи?
Екип от изследователи от Държавния университет в Охайо поиска да узнае това. Малко случаи на домашно насилие достигат до съдебната зала, но когато го направят, до 80% от жертвите по-късно отхвърлят твърденията си. Но защо?
За да разберат това, изследователите са слушали записани телефонни обаждания, направени от затвора, където мъжът е бил привлечен като подсъдим за домашно насилие за престъпления като нападение, нарушаване на ограничителна заповед или задържане насила. Изследователите изслушали часове телефонни разговори между 25 различни двойки и открили общото. Забелязали ясен модел, състоящ се от пет стъпки.
Как насилниците манипулират своите жертви в 5 стъпки
Първа стъпка: Отстояване на себе си.
Първите едно или две обаждания обикновено започват със спор, в който всеки се обвинява другия за случилото се, като жертвата се застъпва за себе си. Тук, в началото на цикъла, тя е силна и решителна. Тя му се съпротивлява.
Стъпка втора: Минимизиране на злоупотребата и прехвърляне на вината.
Но докато обажданията продължават, нейната сила и решимост започват да се изчерпват.
Това се случва с три техники. Първо, той свежда до минимум насилието чрез категорично отричане или я убеждава, че не се е случило, както тя си го спомня, като: „Не те бутнах, както ти си мислиш, че съм те бутнал“. В една двойка жертвата казала: „Мисля, че челюстта ми е счупена“, а той отговорил: „Наистина съжалявам, но аз дори нищо не съм ти направил“.
В следващата тактика той прехвърля вината – казва ѝ, че всъщност е виновна тя и че той е истинската жертва. Например, един насилник отбелязал: „Осъзнаваш ли, че преди да се случи нещо, аз просто се опитвам да си отида, но ти не ме пускаш? Дойдох с мир. Не казах нищо. Ти пиеше.”
И накрая, насилникът се представя като жертва на съдебната система. В един случай, в който насилникът е душал партньорката си и ухапал лицето ѝ, той непрекъснато ѝ напомнял, че е обвинен в тежко престъпление и настоявал, че не заслужава толкова сериозно обвинение.
Стъпка трета: Призив за съчувствие
Това, установили изследователите, е ключът. Жертвите ставали уязвими, когато насилниците говорели за собствените си страдания. Извършителите заплашвали със самоубийство, оплаквали се от ужасът да си в затвора, говорели колко им липсва жертвата или децата им и говорели колко много ги боли без любовта на жертвата.
Това е мястото, където жертвите преминавали от гняв и решимост към вина, съжаление и опити да успокоят и да се погрижат за извършителя. Това е ключовият обрат, при който жертвата става пазач.
Стъпка четвърта: Обединени срещу света
След това двойките започват да говорят за нещата, които ги свързват – как трябва да поддържат семейството си заедно, как да поддържат връзката си. Те си спомнят за добрите времена и как би изглеждало бъдещето им като единия партньор е в затвора.
За да затвърдят партньорството си, двойките говорели за това как са двамата срещу системата или двамата срещу семействата им – че никой друг не разбира любовта им. Една двойка изсвирила песен на Dave Matthews Band по телефона и потънали в спомени. Друга се съгласили да си направят еднакви татуировки.
Стъпка пета: Инструкции за оттегляне на обвинението
Накрая насилникът молил или инструктирал жертвата да се откаже. Когато тя се съгласявала, те разработвали план за промяна на историите си. Работили заедно, обединени като екип. Историите ставали неясни, превръщайки се в „Никой наистина не знае какво точно се случи, всичко беше някак замъглено“. Една жертва решила да каже: „Заповедта за липса на контакт е напълно несправедлива, защото не сме я искали… искаме да бъдем заедно и да имаме семейство, имаме деца.“ В един случай насилникът дори молил жертвата да излежи пет до десет дни затвор, защото е излъгала полицията. Той казал: „Не можеш да излежиш пет дни заради мен? Би ли предпочела да седя тук шейсет до деветдесет дни?“
Независимо от това как се случва промяната, там където някога е имало гняв, обеинения и решимост, сега има любов, вълнение и надежда. А това е пристрастяваща смес.
Това може да е прозорец към най-впечатляващите примери за манипулация, но хвърля светлина и върху това защо хората се връщат при своите насилници и в по-малко екстремни случаи.
Като цяло, това е едновременно просто и изключително сложно. Просто е, защото всеки заслужава да бъде в безопасност в една връзка. Сложно е, защото имаме толкова силна нужда от любов, че някои от нас я заменят за собствената си сигурност и безопасност, а други я погрешно я отъждествяват с власт и контрол.
Източник:
The Savvy Psychologist podcast