Dr. Ellen Hendriksen
Покрай последните новини около Рей Райс, Грег Харди и Рей Макдоналд много от нас си зададоха въпроса „Кой би направил подобно нещо?“ Но начинът, по който разсъждават мъжете насилници, често не отговаря на обичайните представи за логика.
Както добре знаете, аз съм специалист психиатър, но докато се подготвях за този подкаст, признавам си, дори и някои от моите представи за мъжете насилници бяха оборени.
Допълнителна информация можете да намерите във фантастичната книга, на базата на която изградих този епизод – Why Does He Do That? Inside the Minds of Angry and Controlling Men („Защо го прави? Какво става в главата на гневния мъж, който държи да ни контролира“) от Лънди Банкрофт, психолог с 20-годишен опит в работата с мъже насилници.
Въпреки че домашното насилие се проявява в най-различни ситуации, в този епизод се концентрирам специално върху жените, които имат връзка с мъже от типа на Рей Райс.
Сигурно някои от твърденията ще изненадат и вас.
Мит №1: Предишната му приятелка/съпруга го е наранила или му е изневерила и сегашното му поведение е резултат от предишните огорчения.
Факт: Насилниците обвиняват всички останали, но не и себе си.
Мъжът насилник почти винаги говори лошо за предишните си партньорки. Той убедително настоява, че бившата му приятелка или съпруга постоянно е лъгала или че и досега иска да го прецака.
Но обърнете внимание на изразите, които използва. Твърди например, че „заради нея са го арестували“ или „че му е взела децата“, или „изобщо не ме оставяше на спокойствие“. Поставя се в ролята на жертва.
По отношение на твърденията, че бившата му партньорка му е изневерявала, насилникът често казва, че „просто го е усещал“ или че „всички са знаели“, но ако разпитате за подробности, едва ли ще получите такива, а само изводи. Но като обвинява бившата си, насилникът ви дава причина да оправдаете агресията му. „Ами да, оная ненормалната го е побъркала. Той затова сега е толкова ревнив.“
По този начин той има оправдание за всякакъв вид лошо отношение към вас – изневери, насилие, ревност, контрол върху социалния ви живот – понеже, по думите му, то е резултат от травмата от предишната му връзка. „Миличка, предния път страдах ужасно много и сега ме е страх от обвързване и гледам да имам различни опции.“ „Бившата ми изневеряваше толкова често, че сега не мога да си позволя и за миг да те изпусна от поглед“.
За да му се получи, той ще се опита и да ви изкара луда или виновна. „Като почнеш така и изобщо не може да се говори с тебе – същата си като нея.“ „Какво очакваш да направя, при положение, че се държиш точно като нея?“
Възможно е да твърди, че го прави за ваше собствено добро, за да ви предпази от самата вас, или за да не станете като нея. Но той не губи контрол, а иска да контролира вас.
Мит №2: Насилието върху мен е резултат от факта, че самият той е бил жертва на насилие като дете.
Факт: Може и да е бил жертва на насилие, но не това е причината да ви удря.
Наистина много мъже, които насилват физически или емоционално партньорките си, също са били жертва на насилие като деца. Но много мъже са преодолели травмите от детството си и са прекъснали цикъла на насилие. Жертвите на насилие не се превръщат автоматично в насилници. Разбира се, добре е да проявяваме разбиране и съчувствие към мъж, който е имал тежко детство, но това не може да бъде оправдание за насилие от негова страна.
В противен случай той злоупотребява със съчувствието ви. Насилникът, който оправдава физическата агресия с тежкото си детство, на пръв поглед ви дава обяснение за поведението си. Но това е много опасно – като се опитва да ви обясни защо ви удря, той прави физическото насилие приемливо. Или ви вменява вина за опитите ви да се защитите.
Особено притеснително е, ако обвинява майка си в насилие.
Особено притеснително е, ако обвинява майка си в насилие, защото по този начин използва една жена, за да оправдае насилието върху друга жена – вас.
Накратко – насилникът използва тежкото си детство, за да отклони вниманието ви от настоящото си поведение. Като хвърля вината върху миналото – което не може да бъде променено – той получава карт бланш да продължи цикъла на насилие, вместо да работи върху себе си, за да се промени.
Мит №3: Насилието е резултат от депресия, травма или други психични заболявания
Факт: Психичните заболявания и насилието са съвсем отделни неща
Някои насилници наистина имат психични заболявания, но те са съвсем отделен въпрос от насилието. При това сами по себе си те не водят до насилие – светът е пълен с депресирани, алкохолици, наркозависими и травматизирани хора, които не биха наранили и муха.
Освен това насилникът обичайно е напълно здрав и функционира отлично в другите сфери на живота си. Често е в чудесни отношения с останалите си роднини, справя се добре в работата и има приятели – което обикновено не важи за хората с психични заболявания.
Ето и още няколко признака, че едва ли става дума за психичното му здраве – гневът му не избухва безразборно, нито е предизвикан от делюзии. Не чупи и не поврежда вещи, които са скъпи на самия него. Достатъчно разумен е да разбере, че ако разговаряте с друг мъж, това реално не представлява изневяра. В момента, в който дойде полицията, започва да се държи съвсем разумно. С две думи – насилието, което на пръв поглед изглежда ненормално, всъщност е съвсем рационално.
Насилниците действително често имат проблем с регулирането на емоциите си. Когато насилникът се чувства зле, той оставя гнева, тъгата, обидата или фрустрацията си да се трупат още и още, докато не накарат и всички останали в къщи също да се чувстват зле. И не спира, докато някой не се опита да му помогне и тогава си го изкарва на него.
Освен това насилниците често не приемат или изобщо не позволяват проявлението на отрицателни усещания у останалите. Той има право да е ядосан, но ако вие се ядосате, или ще ви обвини в преиграване, или направо ще прибегне към насилие върху вас. Ако се противопоставите, ще започне да твърди, че вие го тормозите, че ви е ударил при самозащита. „Трябваше да ти набия малко акъл в главата“.
Мит №4: Той ревнува и държи да ме контролира, защото има ниско самочувствие.
Факт: Напротив, мисли се за много специален.
Може би смятате, че ако винаги сте на разположение, ако показвате достатъчно ясно, че го подкрепяте, насилието ще спре. За съжаление често става точно обратното. Той изисква от вас уважение и емоционална подкрепа, получава одобрението, на което настоява, но това никога – никога – не му е достатъчно.
Не става дума за несигурност, а за точно обратното – той се смята за много специален, смята, че заслужава, че му се полага много повече. Смята за свое право вие да сте само негова, да ви наказва, ако не правите каквото иска. Смята, че трябва да сте благодарна за свободите, които ви позволява, за парите, които ви дава, за приятелите, които одобрява. Иска награда за щедростта си и не си дава сметка, че ви контролира.
А всъщност смята, че има пълното право на всичко това. И намира оправдания за насилието. Казва „Отлично знаеш какво ме вбесява“, „сама си си виновна, прекали“. Също като наркозависимите и алкохолиците, той обвинява всички останали, но не и себе си, като при това ви кара и да го съжалявате.
Ето още един начин да се убедите – ако сте били жертва на насилие, припомнете си как са се отразили критиките на партньора ви върху самочувствието ви. И въпреки това не сте се превърнали в насилник, нали?
Мит №5: Той трябва да започне терапия или да започнем семейна терапия заедно и тогава ще спре.
Факт: Насилниците не са склонни да се лишат от привилегиите, които насилието носи, и често съзнателно заблуждават терапевтите си.
Аз съм психотерапевт и ми е много неприятно да нарека терапията на насилниците „мит“. Но за съжаление е точно така – индивидуалната терапия обикновено не дава никакви резултати при мъжете насилници.
Индивидуалната терапия обикновено не дава никакви резултати при мъжете насилници
Защо? Насилникът не смята, че това което прави, е насилие, или пък твърдо вярва, че той е жертвата. Когато заяви позицията си пред терапевта по този начин, терапевтът по-скоро би му повярвал, защото няма информация от другата гледна точна.
Насилникът е много убедителен пред терапевта – в крайна сметка, щом е убедил вас, че сте виновна или че сте ненормална, колко му е да убеди някой добронамерен човек, чиято работа е да помага.
Семейната терапия също не е препоръчителна в ситуации на физическо насилие. Фокусът на семейната терапия е връзката, затова в тези сесии се приема, че и двамата партньори имат своя принос за проблемите. Фокусът е върху други проблеми, не върху насилието. Освен това едва ли ще говорите откровено, когато насилникът ви седи до вас и ви слуша. И още нещо – терапевтът няма как да осигури безопасността ви извън срещите. А за съжаление това, което се случва в кабинета му, не остава там, а си тръгва заедно с вас.
Мит №6: Но той ме обича
Факт: Той смята, че ви притежава
Последният мит – той твърди, че ви обича. Може би наистина е така. Но може би просто нарича „любов“ желанието си да ви притежава без никаква конкуренция. Когато казва „Обичам те“, всъщност има предвид „Ти си моя“.
Вижте поведението му през призмата на притежанието, вместо на любовта, и изведнъж много неща ще ви се изяснят. Ето защо се ядосва, когато проявявате любов и внимание към други. Ето защо се чувства застрашен, когато някой друг мъж ви заговори. Ето защо не ви подкрепя да учите, ето защо ви казва как да мислите, ето защо ви кара да поставяте под въпрос собствените си мнения и преживявания.
Още нещо за финал – на вас нищо ви няма. Не сте луда, нито сте отговорна или виновна за случващото се, нито сте го провокирали. Ключът към насилието е у него и у никой друг.
За допълнителна информация се обърнете към фантастичната книга, вдъхновила този епизод, Why Does He Do That? Inside the Minds of Angry and Controlling Men на Лънди Банкрофт, психолог с 20-годишен опит в работата с мъже насилници.
Нещо много важно – макар че Рей Райс, Рей Макдоналд и Грег Харди са афроамериканци, насилието няма специфичен демографски профил. Насилниците са всякакви – богати, бедни, образовани, необразовани, висококвалифицирани, работници, членове на всякакви малцинства и бели.
Макар че в този епизод говорих конкретно за хетеросексуални връзки, в които насилникът е мъжът, имайте предвид, че същите митове важат и за еднополови връзки. За повече информация за домашното насилие върху хетеросексуални мъже, вижте „Могат ли мъжете да са жертви на домашно насилие“?
Информацията тук е наистина с информативна цел. Тя не може да замести професионалната оценка на лекар психиатър. За конкретни въпроси и проблеми се консултирайте с професионалист.
Източник:
The Savvy Psychologist podcast