Как да се справим с импулса за самонараняване

Случвало ли ви се е да се опитате да се нараните нарочно? Не сте единствените. В този епизод, Находчивият психолог ще ни помогне да се справим с импулса за самонараняване.

НАКРАТКО

Самонараняването без суицидност представлява умишлено, самопричинено нараняване, което хората използват, за да намалят или да се опитат да изразят психическото си напрежение. За да се справите със СБС, трябва да се научите да разпознавате дразнителите, които предизвикват у вас импулса за самонараняване и да усвоите стратегии за реагиране на този импулс, които да не водят до физически наранявания.

Искало ли ви се е някога да ударите главата си в стената, и правили ли сте го в действителност? Опитвали ли сте се да се отървете от мъката си, като режете собствената си кожа? Не сте единствените. Този тип поведение отговаря на термина „самонараняване без суицидност“.

Какво е самонараняване без суицидност?

Самонараняването без суицидност, или накратко СБС, е представлява умишлено, самопричинено физическо нараняване с ниска опасност за живота и социално неприемливо естество, до което някои хора прибягват, за да намалят или да се опитат да изразят психическото си напрежение.

Може би си мислите: „А какво, за Бога, е самонараняването от „социално приемливо естество“?“. Ето един пример: някои култури по света практикуват т. нар. скарификация, или умишлено рисуване на белези под определени форми, и това се счита за социално приемливо.

Важно е да отбележим и факта, че самонараняването и суицидните прояви са две различни неща. Самоубийството има за цел да сложи край на живота веднъж завинаги, за да се избяга от болката. При СБС, обаче, целта обикновено е да се изпита облекчение от някакво неприятно чувство (напр. гняв, празнота, срам). СБС обикновено не представлява сериозна заплаха за живота – с други думи, малко вероятно е да загинете от нараняване като плитки рани или одирания от вътрешната страна на бедрото, например. Но има и случаи, в които хората се нараняват по-сериозно, отколкото са имали намерение.

СБС се среща най-често сред подрастващите и по-младите хора, обикновено от тринадесет-четиринадесетгодишна възраст нататък. Процентът на хората от тези демографски групи, които страдат от СБС, варира от около 15% до 20%. Както при младите, така и по-възрастните хора, на най-голям риск от СБС са изложени хората с история на умствени заболявания като например депресия, тревожност, нарушено регулиране на емоциите и негативно-тревожна емоционалност – особено онези от тях, които са склонни към насочени срещу собствената личност негативизъм и критика.

Често срещан мит е разбирането, че това поведение се среща по-често сред жените, отколкото сред мъжете; проучванията показват, че процентът на случаите на СБС е еднакъв и при двата пола. Разликата, която се откроява между двата пола, е свързана по-скоро с използваните методи. Жените са по-склонни към самонараняване с остри предмети, докато мъжете – към удари или изгаряния. СБС е по-често срещан и сред представителите на ЛГБТИА+ общността, и белите хора са по-склонни да се самонараняват от представителите на етническите малцинства.

Защо и как се самонараняват хората?

Нека разгледаме по-внимателно мотивацията, която се крие зад СБС.

За разлика от суицидното поведение, целта на самонараняването не е да се сложи край на собственото съзнание, а то да бъде изменено. Голямото мнозинство от пациенти със самонараняване разказват, че прибягват до него, за да облекчат болезнени емоции – като например гняв, срам или вина, чувство на безпомощност, ненавист, тревожност, напрежение или паника. Една по-малка част от хората пък изпитват прекалено малко емоции. Твърдят, че се чувстват „празни“, „като зомби“, сякаш са „мъртви отвътре“, или пък „като робот“. Те се самонараняват, за да се отърват от тази липса на емоции.

Най-важният фактор, който ни помага да разберем мотивацията зад това явление, е че човекът със суицидни наклонности иска да сложи край на своите преживявания, докато човекът, който се самонаранява, иска да ги промени, да облекчи собственото си страдание, за да може да преживее още един ден.

Някои от най-често срещаните методи на СБС включват рязането с остър предмет, драскането, чопленето на кожата, удари по собственото тяло, удряне на главата в твърди предмети, умишлено изгаряне, самоделни татуировки, пречене на нормалното зарастване на някоя рана и скубане на косата. По време на практиката си съм ставала свидетел на всички тези поведения и е важно да се отбележи, че в зависимост от индивида, те могат да се случват няколко пъти в годината, в месеца или в седмицата. Докато човек, който се опитва да се пребори със суицидния си импулс, би могъл да направи само един опит за самоубийство, някои от младите и по-възрастните хора, с които съм работила, се самонараняват по няколко пъти в седмицата.

Как да се справим със СБС

Макар че тук ще опиша няколко основни стратегии, които ще ви помогнат да се справите със СБС, бих искала да подчертая възможно най-настойчиво, че ако това е проблем, с който се борите вие или някой ваш близък, е от първостепенна важност да потърсите професионална помощ.

И така: всички знаете колко обичам акронимите. Ето някои акроними на Лиса Ференц – социален работник, чиято специалност е именно този проблем.

Първата стъпка е да се научите да разпознавате дразнителите, които предизвикват у вас импулс за самонараняване. За тази цел можете да използвате акронима МУСКУЛ, който е съкращение от следното:

МИСЛИ: Какви мисли се въртят в главата ви, преди да се самонараните?

УСИЛВАНЕ: Кои чувства усетихте да се усилват, докато планирахте или осъществявахте самонараняването?

СЕТИВА: Какво сте чули, помирисали, докоснали или усетили като вкус, точно преди да усетите импулса да се саномараните?

КОНТЕКСТ: Къде сте били? Какво се е случвало около вас?

УСЕЩАНИЯ: Какви усещания забелязахте в собственото си тяло, преди да се самонараните?

ЛИЧНИ ОТНОШЕНИЯ: С кого сте били? Какъв контакт и с какви хора сте имали точно преди това?

Тази информация може да ви помогне да се справите с дразнителите, които водят до това вредно за вас поведение.

Ако забележите, например, че изпитвате желание да се самонараните всеки път, след като сте говорили с приятелката си Сали, по-добре е да обмислите друг начин да комуникирате с нея, или дали е желателно тя да остане ваша приятелка изобщо. Ако усетите, че всеки път, преди да се самонараните, тялото ви сякаш се сгорещява, можете да прибегнете до метод да се разхладите – като например да си вземете студен душ, или да седнете пред вентилатора за известно време.

Както във всяка друга ситуация, с колкото повече информация разполагате, толкова по-силни ще бъдете – и когато разберете кои фактори предшестват моментите, в които се самонаранявате, в бъдеще ще можете да се предпазите по-добре от тях. След като го разберете, трябва и да вземете твърдото решение, че когато изпитате импулса да се самонараните, ще го замените със стратегия, която е безопасна за вас и ще ви помогне да се справите с него.

За тази цел ще използваме акронима ДНЕС:

Д. Н. – ДЕМОНСТРИРАЙ НЕОБХОДИМОТО

Човек наранява тялото си, защото това е един начин да демонстрираш и изразиш пред останалите чувствата си, нуждите си, мислите си и травмата, която имаш нужда да излекуваш. За тази цел ще ни трябват други, безопасни методи да демонстрираме всичко това. Като например:

  • Рисуване по онази част на тялото, която искате да „нараните“
  • Рисуване на чувствата, които съпътстват импулса ви да се самонараните
  • Изработка на колаж от думи или снимки, които помагат да изразите мислите и чувствата си
  • Писане на стихотворение
  • Рисуване на очертанията на собственото тяло и изписване на думи по различните им части
  • Писане в дневник, за да разкажете какво се е случило, че да събуди у вас желанието да се самонараните
  • Избор на песен, чиито текст да ви помогне да опишете настроението си.

Е. – Ендорфини

Хората се чувстват по-добре след самонараняването, тъй като мозъкът освобождава ендорфини (естествени опиати) като реакция спрямо болката или травмата на тялото. Нуждаем се от друг метод, който да доведе до освобождаването на ендорфини, като например:

  • Тичане нагоре или надолу по стълби
  • Сто подскока на място
  • Тичане навън
  • Бърза тренировка аеробика с помощта на някое клипче в Youtube
  • Музика и танци
  • Шегите на любимия ви комик
  • Някой забавен филм или сериал
  • Смешна книга
  • Плюшена играчка или домашен любимец, който да можете да гушнете или погалите
  • Възглавница, която да прегърнете.

С. – Самоуспокояване

Ще трябва да усвоите нови стратегии да се грижите за себе си и да успокоите тревожността си, за да преодолеете дразнителите си в бъдеще. Като например:

  • Одеяло с допълнителна тежест, в което да се сгушите
  • Топъл душ или вана
  • Леко ароматизирани свещи или ароматно масло
  • Успокояваща музика
  • Вдъхновяващи или успокояващи цитати
  • Масажиране на ръцете с лосион
  • Чаша топъл чай, на която да се насладите, без да бързате
  • Приятел, в чиято компания да поседите
  • Поляна или двор, където да можете да легнете на тревата и да погледате облаците
  • Приложение за медитация на телефона ви или запис за визуализиране на успокояващи образи, който да си пуснете.

Лиса препоръчва да се опитате да направите поне по една подточка от всяка от трите категории в продължение на петнадесет минути.

Аз бих ви препоръчала и да си осигурите на удобно място необходимите предмети за стратегиите, които ви пасват.

Така например, ако изберете да оцветявате, няма да е особено полезно, ако не разполагате с цветни моливи и книги за оцветяване. Целта ви трябва да бъде да направите здравословните методи за справяне възможно най-удобни, а самонараняването – неудобно. Изхвърлете всички ножчета, които сте използвали, за да се самонаранявате, от дома си – но се уверете, че любимата ви възглавница е винаги наблизо.

Източник:

The Savvy Psychologist podcast