Как гаслайтингът и проекцията карат оцелелите да се съмняват и да поставят под въпрос преживяванията си?
НАКРАТКО:
- Поради историята на приемане на токсичните взаимоотношения, преживелите травма се затрудняват да определят дали те не са партньорът, упражнил насилие
- Преживелите домашно насилие могат да съберат сили като се фокусират върху онези свои качества, които ги отличават от насилника
- Много от оцелелите от домашно насилие разсъждават върху ситуацията с объркване, дължащо се на гаслайтинга и проекцията
В психологията терминът „гаслайтинг“ (gaslighting – (от англ.) – газово осветление), е заимстван от филма „Светлина от газова лампа“ с Ингрид Бергман. В неговия сюжет съпругът на главната героиня променя различни детайли в дома им, за да я накара да се съмнява във възприятията си и да мисли, че полудява – например, затъмнява газовите лампи.
Много хора, които са преживели насилие в отношения си, по-късно размишляват върху ситуацията с объркване, като често се питат: “Аз ли бях насилникът?” в отчаян опит да осмислят хаоса. Първата ми реакция на това често е да отвърна: “Ако имате достатъчно проницателност и способност за самоанализ, за да си зададете този въпрос, то тогава вероятно не сте.”
Истинският отговор на този въпрос обаче изисква по-задълбочено разяснение. Тъй като много насилници внушават на жертвите си една изкривена реалност, въздействието им подтиква жертвите да се съмняват в своята версия на събитията. Още преди жертвите да започнат да се питат дали връзката им е насилствена, много от тях често се питат: “Аз ли съм луд?” или “Може би не успявам да разбера….“. Това е така, защото насилниците използват гаслайтинг целенасочено и злонамерено, за да запазят контрола си, като бавно внушават на жертвите си постоянно съмнение в себе си.
Но дори и след като връзката е приключила, много от оцелелите се сблъскват с остатъчното съмнение, докато прахът от надигналата се буря се утаява, чудейки се: “Всъщност може би аз бях виновната…”.
Въпросът сам по себе си обаче показва ниво на самоанализ, което повечето извършители на насилие обикновено не са способни да постигнат. Поради липсата на емпатия насилниците нямат проницателността да поставят под съмнение поведението си и са по-малко склонни да го разпознаят като зловредно. Ако си задавате този въпрос за вашата връзка, вероятно не вие сте насилникът.
Това, разбира се, не означава, че не сте способни на дисфункционални или дори насилствени коментари или действия. Всички ние сме способни на такива в даден момент от живота си. Разликата е, че ако можем да ги разпознаем като такива, да ги оценим, да поемем отговорност и съзнателно да се справим по-добре, рискът да навредим е по-малък.
Като психотерапевт се опитвам да намеря причините за определен тип поведение и намеренията на такива хора в една връзка. Да предположим, че единият партньор демонстрира липса на емпатия към другия. В този случай анализът не цели да поставя етикет на такива хора или да ги обвинява, но предизвиква известна загриженост и размисъл върху поведението им. Ако някакво дисфункционално или потенциално насилническо поведение влияе на динамиката на двойката, трябва да се вземат предвид възможните ограничения и опасностите, до които такова поведение може да доведе.
Много хора идват при мен с въпроса: “Но как да знам, че аз не съм насилник?”. Обичам този въпрос, защото той провокира размисъл и дълбок самоанализ, който е важен за израстването на всички нас.
Способността за истински самоанализ показва ниво на зрялост, непостижимо за много хора лишени от емпатия. Рядко ще откриете връзка, в която едната страна е напълно невинна за прекратяването на отношенията, но има разлика между “нормалното” лошо поведение, което се среща понякога във всички връзки, и откровената злоба, която води до насилие.
Следващите три критерия няма да докажат, че сте имунизирани срещу случайни лоши постъпки, но ще покажат, че сте способни на самонаблюдение и самоусъвършенстване, които повечето насилници, особено тези с нарцистични черти, не са в състояние да изпитат:
Задавате си въпроси
Както беше посочено по-горе, способността за самоанализ ще ви отведе по-далеч от всяко търсене в Google, клип в тик-ток или съвет от добронамерен приятел. Познатият въпрос “какво не ти дава мира през нощта?” може да е добро начало за тълкуване на вътрешния ви мир и преживяванията ви.
Ако не заспивате, за да измисляте начини да си отмъстите на определен човек, може би ще е добре да се замислите защо влагате толкова много енергия в усилията си за отмъщение.
От друга страна, ако сте будни и мислите за това какво сте направили погрешно, какво е можело да се направи по друг начин или се тревожите за това какво ще направи той следващия път, това показва, че вероятно не действате, воден от злоба.
Чувствате разкаяние или вина
Това чувство има огромно значение. В работата си с хора, пострадали от домашно насилие, забелязвам, че реакцията на всеки от партньорите към болката на другия е изключително показателна. Наблюдавал съм силна радост, когато другият е арестуван, загубил дома, работата или децата си. Това е огромен червен флаг. Дори ако арестът на партньора или извеждането му от дома е необходимо за вашата безопасност, това не е щастлив момент. Тази реакция обикновено е един от най-големите индикатори за мен като специалист, че може би клиентът ми всъщност е този, който насилва.
Без значение какво се случва между вас двамата, ако сте способни на изключителна злоба или жестокост, това надхвърля нормалните емоции, които неизбежно следват прекратяването на една връзка. Способността да изпитате състрадание и съпричастност е огромен показател, че не сте способни на злонамерена жестокост.
Съмнявате се в отношенията си
Да се питате “какво би станало, ако” или “какво направих, за да допринеса за…” края на всяка връзка, независимо дали е платонична или романтична, показва, че осъзнавате, че сте човек, чиито несъвършенства неизбежно влияят на другите около вас.
Винаги обичам да изтъквам, че можете да бъдете арогантен или гадняр, без да сте насилник. Имайте предвид, че не всеки, който поставя граници или понякога се държи егоистично, е нарцисист или насилник.
Още по-опасна е склонността на насилници с черти на нарцисизъм, да проектират тази диагноза върху бившия си партньор, изкарвайки себе си жертви и подклаждайки съмнения у него.
Имайте предвид, че начинът на действие на истинския нарцисист е да проектира поведението си върху бившия си партньор: ако иска да ви отмъсти, той твърди, че вие искате да го унищожите. Ако ви преследва, твърди, че вие преследвате него.
Този модел на поведение следва да бъде разбран много добре от оцелелите от насилие, тъй като външно лице, което се запознава със ситуацията, често не знае на кого да вярва и това може да засили всяко вече налично съмнение в жертвата.
Прочетете внимателно тази информация като част от самоопознаването си, за да спрете да се съмнявате в себе си, чувство, в което оцелелите след травма са твърде добри. Познайте своята истина, продължавайте да вървите напред и да се развивате.
ИЗТОЧНИК:
Kaytlyn Gillis, Psychology Today, януари 2022