ЗАПОВЕД ЗА ЗАЩИТА
Ако си пострадала от домашно насилие имаш право на помощ.
Можеш да получиш заповед за защита, като подадеш молба до Районния съд по постоянно или настоящо местожителство.
Защита по Закона за защита от домашното насилие можеш да получиш срещу твоя съпруг или бивш съпруг, партньор, с когото живеете заедно или сте живели заедно, твои роднини или негови роднини.
Искането се подава в едномесечен срок след акта на домашно насилие. Вместо теб могат да го подадат твоите родители, пълнолетни деца, брат, сестра или директора на дирекция “Социално подпомагане“. При подаването му не дължиш държавна такса.
Искането за защита от домашното насилие трябва да съдържа данни за теб, за извършителя и описание на акта на домашно насилие. Към него трябва да приложиш декларация за извършения акт на домашно насилие.
Освен нея можеш да приложиш други доказателствени средства:
- документи, които се отнасят до семейната или родствената връзка между теб и извършителя (напр. удостоверение за раждане, за сключен граждански брак);
- свидетелски показания;
- съдебно-медицинско свидетелство;
- протоколи, доклади и други актове, издадени от дирекциите „Социално подпомагане“;
- документи, издадени от юридически лица, извършващи социални услуги, които са вписани в регистър към Агенцията за социално подпомагане;
- писмени доказателства за извършеното домашно насилие от МВР – можеш да поискаш препис от полицията, за да ги приложиш.
В деня на постъпване на молбата съдът определя деня и часа, в който ще се проведе открито съдебно заседание. Съдебното заседание ще бъде насрочено в срок до един месец от подаване на молбата.
В откритото съдебното заседание ще бъдат призовани и двете страни, за да се изясни какво твърди всяка от тях. Ти трябва да докажеш извършването на акта на домашно насилие.
След разглеждане на доказателствата, съдът се произнася с решение.
Ако е извършено домашно насилие, съдът издава заповед за защита, с която налага една или повече мерки за защита от домашно насилие. С решението съдът налага на извършителя и глоба в размер от 200 до 1000 лв., като го осъжда да заплати държавна такса (в размер 25 лв.) и разноските по делото.
Ако не е извършено домашно насилие, съдът отхвърля молбата за защита и осъжда молителя да заплати държавната такса и разноските по делото.
Ако съдът отхвърли молбата ти или я уважи частично, можеш да обжалваш решението, като подадеш жалба в 7-дневен срок от датата на получаване на решението до съда, който е отхвърлил молбата. Жалбата трябва да бъде адресирана до окръжния съд. Съдът, издал решението ще я изпрати до окръжния съд. Жалбата трябва да включва кое е обжалваното решение, защо се счита за неправилно и какво е искането към съда. С жалбата могат да се представят и нови доказателства.
Окръжният съд разглежда жалбата в 14-дневен срок в открито заседание, за което призовава страните. Произнася се с решение, с което може да остави в сила, да отмени или измени решението на районния съд. Решението на окръжния съд е окончателно и не подлежи на обжалване.
Отхвърлянето на молбата за защита не пречи отново да поискаш от съда защита, ако заплахата от насилника все още съществува.
Със заповедта за защита съдът налага една или повече от следните мерки за защита от домашно насилие:
- Задължаване на извършителя да се въздържа от извършване на домашно насилие (тази мярка не се ограничава със срок);
- Отстраняване на извършителя от съвместно обитаваното жилище за определен от съда срок (от 3 до 18 месеца);
- Забрана на извършителя да приближава пострадалото лице, жилището, местоработата му и местата за социални контакти и отдих при условия, определени от съда за срок от 3 до 18 месеца;
- Временно определяне местоживеенето на детето при пострадалия родител или при родителя, който не е извършил насилието, при условия, определени от съда и за срок от 3 до 18 месеца, ако това не противоречи на интересите на детето (тази мярка не се налага при висящ съдебен спор между родителите за упражняване на родителските права, определяне местоживеенето на детето или режима на личните отношения);
- Задължаване на извършителя да посещава специализирани програми;
- Насочване на пострадалите лица към програми за възстановяване.
Заповедта за защита подлежи на незабавно изпълнение – тя поражда действието си веднага след като бъде издадена, независимо дали решението се обжалва. Органите на полицията следят тя да бъде изпълнена. Когато със заповедта извършителят е отстранен от съвместно обитаваното жилище и той откаже да го напусне доброволно, органите на полицията съдействат за отстраняването му.
Ако полицейските органи констатират неизпълнение на някоя от мерките, наложени със заповедта, нарушителят се задържа и незабавно се уведомява прокуратурата. Нарушението на заповедта за защита е престъпление по българския Наказателен кодекс, за което се предвижда наказание лишаване от свобода до три години или глоба до пет хиляди лева.
ТЕЛЕСНА ПОВРЕДА
Към прокуратурата можеш да се обърнеш, когато вследствие на домашното насилие са причинени телесни увреждания – това е престъпление по българския Наказателен кодекс. Шест месеца е срокът, през който можеш да сезираш съда с претенции за причинена телесна повреда.
Причинените психически страдания също са вид телесна повреда. Разграничението между отделните видове телесни повреди има значение, както за процесуалния ред за защита, така и за размера на дължимото обезщетение.
Примери за лека телесна повреда:
- рани по меките тъкани, които изискват зашиване,
- спукване на тъпанчето на ухото,
- загуба на зъб,
- насиняване на части на тялото,
- счупване на носни костици,
- изгаряния от по-лека степен,
- леки навяхвания на крайниците,
- мозъчно сътресение без загуба на съзнанието,
- контузни рани и други, чиито възстановяване трае по-малко от 30 дни.
Примери за средна телесна повреда:
- отслабване на зрението,
- отслабване на слуха,
- затруднение на речта
- затруднение на движението на крайниците
- затруднение на движението на други части от тялото,
- счупване на челюст
- избиване на зъби, без които се затруднява дъвченето и/или говоренето,
- наранявания, които проникват в черепната, гръдната и коремната кухина и други.
Примери за тежка телесна повреда:
- загуба на зрението,
- загуба на слуха,
- загуба на речта,
- загуба на крайник или друг орган,
- загуба на детеродната способност,
- осакатяване,
- продължително разстройство на съзнанието
- други, за които най-общо може да се каже, че са за цял живот.
Преценката се прави към момента на причиняването на телесната повреда, а не в по-късен момент. Това е така , защото е възможно настъпването на изменения, което променят или заличават последиците. Подобряване на състоянието на увредения не променя квалификацията. Когато обаче настъпят усложнения деецът отговаря за по-тежкия резултат. В тази хипотеза трябва да се констатира връзката между първоначалното увреждане и настъпилото изменение на здравето.
Освен законоустановените санкции, могат да се претендират обезщетения за неимуществени вреди, т.е. болки и страдания. Трудно може да се прогнозира точния размер на сумата, която съдът ще присъди, но според съдебна практика обезщетенията при телесни повреди обикновено варират:
- при лека телесна повреда – 500 – 10 000 лева;
- при средна телесна повреда – 5 000 – 150 000 лева;
- при тежка телесна повреда – 20 000 – 250 000 лева.
СИГНАЛ ДО ПРОКУРАТУРАТА
Съобщението за извършено престъпление трябва да се подаде писмено до деловодството на прокуратурата, в чийто район е извършено престъплението и трябва да съдържа:
- твоите данни (трите имена, адрес за призоваване, телефон за контакт);
- подробно описание на всички обстоятелства;
- твой подпис.
Анонимните съобщения не могат да послужат за започване на разследване.
Всеки подаден сигнал се завежда в регистър и ще получиш картонче с входящ номер, който можеш да ползваш за справки за хода на преписката.
Сигналът ще бъде разгледан от прокурор, който ще прецени дали посегателството представлява престъпление според Наказателния кодекс. Ако има данните за престъпление, прокурорът ще образува досъдебно производство и може да изпрати сигнала на органите на МВР или на друг специализиран орган за извършване на предварителна проверка.
Ще бъдеш призована за разпит като пострадал от разследващия полицай, следовател или прокурор. По време на разпита ще ти бъдат разяснени правата и задълженията, които имаш.
Могат да бъдат разпитани и свидетели, които да подкрепят или отхвърлят обвинението.
Можеш да предявиш граждански иск за неимуществени вреди. Това става в образуваното наказателно дело. Тези вреди се изразяват в причинени: болка, страдание, срам, стрес. Ако докажеш своите наранявания и това, че те са причинени от подсъдимия, то той ще бъде признат за виновен. Тогава обезщетението за вредите, които ти е нанесъл /паричната сума/ се прибавя към наказанието, наложено от държавата, което може да е лишаване от свобода, пробация или глоба. Прибавят се и хонорарите на адвокати, ако е имало такива.
ЗАКАНА ЗА НАСИЛИЕ
Можеш да инициираш наказателно преследване с молба към прокуратурата ако си получила закани за престъпление против личността ти или твоите близки и основателно се страхуваш, че заканата ще бъде осъществена. Наказанието е лишаване от свобода до шест години ако заканата е за убийство. При наказателното производство си длъжна да докажеш всичко, което твърдиш, че се е случило.
Виж също как да се предпазиш от закана от бившия ти партньор, че ще публикува твои интимни снимки или видеоклипове в интернет или че ще ги изпрати на приятелите и семейството ти, ако не се поддадеш на негови искания (Sextortion).