Видове насилие

Физическо насилие

Физическото насилие е най-видимата проява на насилие. Често започва бавно с тенденция да се увеличава. Физическото насилие е преднамерена употреба на физическа сила, която причинява нараняване, увреждане или смърт. Насилникът използва физическа разправа, за да накара жертвата да прави това, което иска.

• Побой, шамар, удряне, ритане;
• Бутане, хвърляне;
• Хвърляне на предмети;
• Хващане, душене, разтърсване;
• Драскане, щипане, хапане, плюене;
• Задържане насила, ограничаване, връзване;
• Нападение, нападение с оръжие;
• Изгаряне, замразяване;
• Насилствено хранене или отказ от храна;
• Преднамерено даване на отровни вещества, неподходящи лекарства или алкохол;
• Мъчение.

Психическо насилие

Жертвата, преживяла домашно насилие, може да няма никакви физически белези от нападение (охлузвания, рани или фрактури). Унижението, обидите, ругатните и заплахите, са болезнени също колкото физическите удари.

При психическото насилие възникват негативни последствия в психичното здраве на жертвата, изразяващи се в интензивни и продължителни преживявания на страх, гняв, вина и други негативни емоции и водещи до трайни състояния като депресия, ниска самооценка или друго психично неблагополучие. Заплахите или реалните действия причиняват объркване и страдание у жертвата. Тя изпитва страх, че ако не се подчинява, ще се случи нещо много лошо с нея или с неин близък.

• Крещене, пищене, ругатни, викане по име;
• Унижаване, подигравки и критика
• Притежание, изолация от семейство и приятели;
• Контрол какво прави жертвата, с кого говори, какво чете, къде ходи;
• Ограничаване на излизанията, срещите и телефонните разговори с други хора;
• Заплахи, че ще я напусне, ще се самоубие, ще навреди на нея, на неин близък, на домашни любимци;
• Късане, чупене, увреждане на дома, колата или друга собственост на жената;
• Игра с оръжие и опасни предмети;
• Принудително въвличане на децата като свидетели на актовете на насилие.

Преследване

Преследването е форма на психологическо насилие, която е повтарящо се поведение, което предизвиква силен страх у жените, преживели насилие. Следенето на интимния партньор може да се случи по време на връзката – следене отблизо на действията на партньора или след прекратяване на интимните взаимоотношения, когато преследващият търси начин да върне партньора си обратно или пък иска да нарани своя бивш партньор като наказание за напускането му. Използваните тактики са:

• Проверка на телефонните разговори на жената и на кореспонденция в използвания от нея на компютър;
• Наблюдение на със скрити камери;
• Проследяване на маршрута, чрез използването на GPS, както и физическо следване на жената;
• Използване на обществени записи, онлайн търсене или ползване на услугите на частен детектив, който да намери жената;
• Контакт с приятели, семейство, колеги или съседи за получаване на информация за жената;
• Повтарящи се телефонни позвънявания и затваряне на слушалката;
• Изпращане на нежелани пакети, картички, подаръци или писма;
• Ровене във вещите и боклука на жената;

Духовно насилие

Духовното насилие е също форма на психологическо насилие. Включва следното:

• Използване на религията или духовните вярвания на съпругата или интимния партньор за манипулация;
• Ограничаване на партньорката от практикуване на нейните религиозни или духовни практики;
• Подигравка с религиозните или духовни вярвания;
• Принуждаване на партньорката да приеме факта, че децата ще се отглеждат във вяра, за която тя не е дала съгласието си.

Емоционално насилие

Емоционалното насилие е близко по характер до психологическото насилие, но се отличава по това, че кара жертвата да се чувства виновна, недоволна от себе си, луда.

Насилникът пренебрегва насилието и неговата сериозност. Той твърди, че насилие не се е случвало или прехвърля отговорността за случилото се върху жертвата, като я обвинява, че тя го е предизвиквала.

Емоционалното насилие прави жертвата зависима и слаба, кара я да се чувства несправяща се и глупава.

• Обвиняване на жената за действията и чувствата на насилника;
• Внушаване на жената, че тя е безполезна;
• Внушаване на жената, че тя е виновна за насилието;
• Дискредитиране на жената пред семейството и приятелите;
• Внушаване на жената, че няма начин да излезе от интимните взаимоотношения.

Икономическо насилие

Икономическото насилие е форма на домашно насилие, при която насилникът използва парите като инструмент за контрол над партньора. Жертвата няма информация за състоянието на семейния бюджет или за собствените си средства и изцяло зависи от насилника.

Този тип насилие включва :

• Задържане на икономическите ресурси като пари, кредитни карти, за да моли жената за тях;
• Кражба на пари и други ценности или измама на партньора;
• Задържане на материални ресурси като храна, дрехи, медикаменти или подслон;
• Възпрепятстване на жената от започване на работа или завършване на образование;
• Принуда на жертвата да дава отчет за изразходваните от нея средства;
• Обвинения в прахосничество и укриване на приходи;
• Разходване на средства за хазарт;
• Взимане на заеми и кредити, които не са съгласувани с партньора;
• Принуда за полагане труд в семеен бизнес.

Сексуално насилие

Насилникът кара жертвата да прави секс, когато тя не иска или по начин, по който тя не желае.

• Принуждаване да участва в нежелан, опасен и унизителен полов акт;
• Грубо събаряне на земята;
• Причиняване на болка по време на акта;
• Обиди и причиняване на страдания, ако жертвата откаже да участва в сексуален контакт;
• Използване на нежелано сексуално предимство, за да се упражни власт;
• Принуждаване да гледа порно;
• Принуда за осъществяване на сексуален акт с трети лица, животни, или предмети;
• Принуждаване да участва в заснемането на порнографски филм.

Източници:

С. Петева, Я. Кацарова, НАРЪЧНИК ЗА ПРЕВЕНЦИЯ НА ДОМАШНОТО НАСИЛИЕ СРЕД ВЪЗРАСТНИ ХОРА, Фондация “Институт за социални услуги в общността” (ИСУО), 2013

Наръчник първа помощ, EMPROVE. 2016

Е. Нешева, д-р Д. Коларова, Р. Минковски, МОДЕЛ ЗА ПОДКРЕПА НА ЖЕРТВИ НА ДОМАШНО НАСИЛИЕ И НАСИЛИЕ, ОСНОВАНО НА ПОЛА, Фондация „Партньори-България“, София, 2016 г.