Публикуването на лични данни с цел отмъщение е злоупотреба, но рядко се наказва като такава.
НАКРАТКО:
- Поради интимния си характер публикуването на лични данни за отмъщение следва да се третира по същите стандарти като порнографията за отмъщение.
- Ефектът на страничния наблюдател показва, че много малко свидетели на подобни ситуации, ако изобщо има такива, ще реагират и ще предотвратят злоупотребата, която се извършва в социалните медии.
- Следването на определени стъпки може да помогне на жертвите да преодолеят травмата от този вид насилие и да останат в безопасност след това.
Сю, на 28 години, се събужда с текстово съобщение от приятел, в което се казва “трябва да видиш това” и е приложена връзка към публикация в социална медия. Примигвайки срещу синята светлина, тя използва десния си палец и показалец, за да увеличи изображението – и веднага изпуска телефона си. В публикацията видими за всеки са интимни подробности от най-мрачните моменти в живота ѝ, тайни, които пазеше дълбоко в сърцето си.
Бурните ѝ отношения с майка ѝ, личните подробности за борбата на сестра ѝ с психично заболяване, дори сексуалното насилие в детството ѝ – всичко това беше публикувано на страницата на бившия ѝ приятел в социалната мрежа. Сю се почувства много наранена, сякаш са я видели гола и засрамена. Това бяха интимни и лични тайни, за които знаеха само няколко души в живота ѝ.
„Да публикуваш за отмъщение“ се случва, когато дадено лице публикува интимни снимки или видеоклипове на жертвата без нейно съгласие, в опит да я унижи и да навреди на репутацията ѝ. В много държави това деяние се наказва като престъпление, с голяма глоба или дори затвор. Въпреки че публикуването на интимни подробности от личния живот на някого може да бъде също толкова унизително, съществуват малко закони за защита на жертвите в тази ситуация.
Повече от година след прекратяването на връзката им нейният бивш спира да ѝ отмъщава. “Той просто е ядосан”, често си мисли Сю, “накрая ще му мине”. Но той не спира. Сю се чувства безсилна да го спре. Обръщането към полицията е безрезултатно, полицаите заявяват, че не могат да ѝ помогнат. “Това е нормално при раздяла”, твърди един от тях, без да се интересува, “Просто изтрий профилите в социалните мрежи и не обръщай внимание”. Изглежда, че само физическото насилие гарантира защита в очите на закона, въпреки че за Сю това, което се случва, е дори по-болезнено.
Макар да знае, че това ще я разстрои, няколко дни по-късно Сю отново решава да погледне профила на бившия си, хвърляйки поглед на коментарите под поредния нов пост. Макар че няколко добронамерени хора с право бяха нарекли поста неподходящ и бяха подтикнали автора му да го свали, мнозина го подстрекаваха, подхранвайки неговия гняв. Палецът ѝ се задържа върху трите точки в горния десен ъгъл на публикацията, за да кликне върху “докладвай публикацията”.
Петнайсет секунди по-късно получава съобщение, че Facebook ще “разгледа” поста, който Сю смята за неподходящ, и ѝ благодари за обратната връзка. “Унизителният пост стои там от дни”, помисли си тя, съкрушена. “Ами ако баба ми, колегите ми или шефът ми го видят?! Това просто няма край!” Сю се чувства безпомощна и обезкуражена.
Най-страшното при тези онлайн публикации е, че жертвата не може да разбере до колко хора е достигнал постът и колко от тях са са му повярвали. Жертвата вече не знае на кого да се довери онлайн, а за страничните наблюдатели е по-лесно от всякога да наблюдават развоя на драмата от уединението на смартфоните си. Точно, както при порното за отмъщение, жертвите на тази онлайн злоупотреба трябва да разчитат на милостта на собствениците на сайтовете да свалят публикациите, мълчаливо молейки се за минимални щети, докато времето минава. Това означава, че често тези актове на злоупотреба остават нерегистрирани и ненаказани, като задълбочават изолацията и безнадеждността, които жертвите на домашно насилие вече изпитват, когато приключват връзката с насилниците си.
Истината е, че малко хора ще се осмелят да защитят жертвата, тъй като малцина искат да се намесят в нещо, което изглежда като “проблем на двойката”. А когато насилието се извършва онлайн в публично пространство, реакцията е същата, както ако се извършваше в търговски център пред очите на всички: наблюдателите едва не се впускат да помагат. Ефектът на страничния наблюдател надделява и повечето хора предпочитат да не правят нищо, а просто да гледат. Хората са склонни да реагират негативно при публикуване на непопулярни политически мнения онлайн, отколкото при публикуване на обидни изявления за някого, когото лично познават.
Въпреки че това поведение ясно следва моделите на домашно насилие, законът все още има много малко разбиране за отмъстителното насилие. Затова за съжаление често се налага жертвите сами да се защитят в тези ситуации. Тъй като тази форма на домашно насилие е много по-разпространена, отколкото мнозина осъзнават, аз често работя с клиенти, за да им помогна да смекчат трайните последици от травмата.
Ето няколко съвета към тези, които преживяват насилие като онлайн отмъщение
1. Вярвайте, че тези, които държат на вас, ще ви обичат независимо какво видят или прочетат за вас. Вярвайте, че тези, които ви обичат, ще продължат да бъдат до вас, дори и след като научат мрачните ви тайни. Нормалните хора ще прозрат в подобна постъпка злонамерено действие, каквото е всъщност, и няма да се опитват да ви унижават или да странят от вас. А ако го направят, не си заслужава да бъдат част от живота ви.
2. Помолете приятелите и семейството си да не ви споменават в публикациите им, освен ако не съдържат пряка заплаха или могат да провокират опасна ситуация. Желателно е да премахнете всички общи контакти в социалните медии, които имате с насилника си, за да предотвратите неприятни ситуации, въпреки че понякога е невъзможно. По този начин няма да ви се налага да сте свидетел на ежедневните писания на бившия в социалните мрежи, а ще можете да се съсредоточите върху възстановяването си след преживяното.
3. Друга основателна причина да преустановите контакти в социалните мрежи е да избегнете изкушението да търсите собствено отмъщение. Може да видите негова снимка на работа, на която е щастлив, и да си помислите: “Той се опита да направи така, че да ме уволнят от работата ми, така че защо и аз да не направя същото?”. Не мислете за отмъщение, защото това ви принизява на неговото ниво, започвате да играете неговата игра. Не се поддавайте на изкушението да публикувате онлайн за отмъщение, защото така ще стане ясно, че неговите постинги са част от взаимно очерняне, а не насилие срещу вас, каквото всъщност са.
4. Без значение колко лоша изглежда ситуацията ви, когато се сравнявате с другите, помнете, че сега сте по-добре, защото сте в безопасност, далеч от насилника. Бъдете над тях и над действията им. Някой, който е способен да се отнася с вас с такава жестокост, не заслужава времето, мислите и енергията ви. Съсредоточете се върху емоционалното и психическо си възстановяване и продължете напред.
Благодарете им, че са ви напомнили защо сте ги напуснали, в случай че изобщо е имало някакво съмнение по този въпрос.
Виж още: Sextortion – Oнлайн сексуална принуда и изнудване
Източник: Кейти Гилис, Psychology today, 30 Януари 2022