Отвличане на дете от родител

Ако сте международна двойка в процес на раздяла, може да се наложи единият от вас да се завърне в родината си или да се премести в друга държава . Преместването заедно с детето е допустимо със съгласието на другия родител, тъй като нарушава правото на упражняване на родителски права и/или правата на лични отношения с детето. Смяната на обичайното местопребиваване без съгласие на другия родител се определя като „трансгранично отвличане на дете от родител“.

Терминът „обичайно местопребиваване“ определя към кой правен орган родителят с накърнени права  трябва да подаде иска за връщане на детето. Обичайното местопребиваване на детето е там където то:

  • има най-успешна интеграция в семейната и социалната среда;
  • посещава редовно детска градина или училище;
  • владее официалния език в страната и има изградени социални връзки в семейната среда там.

Правна рамка на отвличане на дете

Хагската конвенция от 1980 г. за гражданските аспекти на международното отвличане на деца (Ратифицирана със закон, приет от XXXIX Народно събрание на 21 февруари 2003 г. – ДВ, бр. 20 от 04.03.2003 г.) се прилага в 101 държави по света. С нея се цели да се осигури бързото връщане на незаконно преместени или задържани деца в дадена държава и да се гарантира, че правото на упражняване на родителски права и на права на лични отношения с детето се спазва и в двете държави.

Регламент (ЕО) № 2201/2003 на Съвета, „Брюксел IIа“ относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по брачни дела и делата, свързани с родителската отговорност (Обн., ДВ, бр. 104 от 28.11.2003 г.), се прилага в рамките на европейското пространство на свобода, сигурност и правосъдие. По този начин европейските правила са приложими в държавите – членки на ЕС, с изключение на Дания, в допълнение към нормите на Хагската конвенция.

Съдебно решение, постановено в държава членка, се признава в другите държави–членки, без да е необходимо никакво специално производство.

Условия за завеждане на дело за отвличане

Необходимо е да бъдеш носител на родителските права, да не е изминала повече от 1 година от отвеждането на детето и изрично да си се противопоставила срещу отвеждането / задържането на детето, чиято възраст е под 16 години.

Процедура по връщане на дете

Ако детето ти е било отведено в друга държава от ЕС или в държава, която е страна по Хагската конвенция, трябва да се свържеш с централния орган в твоята държава, за да започнеш процеса на връщане на детето у дома. 

Централен орган в България:

Министерството на правосъдието

Дирекция „Международна правна закрила на детето и международни осиновявания”

Тел.: (+359 2) 9237302

E-mail: L_Chernogorova@justice.government.bg

Факс: (+359 2) 9871557

Адрес: ул. „Славянска” 1

1040, София

България

Централните органи в държавите от ЕС могат да ти предоставят данни за адвокати, работещи в тази област във всяка една държава. Можеш да направиш справка и с мрежата на Адвокати в Европа, работещи по проблемите на международните отвличания на деца от родители (LEPCA). 

Разходите по съдебни производства, отнасящи се до трансгранични семейни спорове, могат да бъдат значителни. Ако се нуждаеш от правна помощ, порталът E-Justice предлага обстойна информация за начините да я получиш в друга държава членка. Централният орган може също да ти предостави съвети за възможностите, с които разполагаш.

Процедурата започва с подаване на писмена молба за съдействие за осигуряване на връщане на дете или за ефективно упражняване на правото на лични отношения до Министерство на Правосъдието в България или до централният орган в съответната страна. Министерството на правосъдието я препраща на централния орган  по Конвенцията от 1980 на държавата, в която се намира детето за разглеждане от съответния съд.  

Към молбата се прилага писмено пълномощно съгласно чл. 28 от Хагската конвенция.

За съдебните дела по чл. 3 от Хагска конвенция компетентен е Софийски градски съд, независимо, че детето сега може да живее извън София. Ако се установи неправомерно преместване или задържане на детето, СГС разпорежда незабавното му връщане в страната на неговото обичайно местопребиваване.

Съдът в страната, в която детето е било отведено, може да се противопостави на връщането му само ако съществува сериозна опасност връщането на детето да го изложи на заплаха от психическо или физическо увреждане, независимо, че е налице неправомерно отвеждане или задържане на детето.

Твърдения за сериозна опасност се отправят в редица ситуации, включително когато такава
опасност би възникнала поради:

  • форми на физическо, сексуално или друг вид насилие над детето или излагане на детето на домашно насилие, причинено от пренебрегнатия родител на отвеждащия родител;
  • раздялата на детето с отвеждащия родител, например когато отвеждащият родител твърди, че не е в състояние да се върне в държавата на обичайното местопребиваване на детето поради проблеми със сигурността, здравето или икономическото състояние или поради своя имиграционен статут, или поради висящи наказателни обвинения срещу него в държавата на обичайното местопребиваване на детето;
  • раздялата на детето с неговите братя и сестри;
  • сериозни проблеми със сигурността, образованието, здравето или икономическото състояние, свързани с детето в държавата на обичайно местопребиваване;
  • лечение на детето е или би било необходимо спешно и то не е налично или достъпно в държавата на обичайно местопребиваване, или когато здравето на детето изобщо не позволява пътуване обратно до въпросната държава

Ако съдът установи, че детето не следва да се връща, той трябва да се обърне към съда в страната, от която то е било отвлечено.

Съдът в страната, от която детето е отвлечено, взема окончателното решение, като отчита събраните от другия съд доказателствата и неговите доводи. Съдията трябва също така да изслуша детето и двете страни.

Въпросът дали и как се изслушва детето и как неговото мнение се получава и представя пред съда
е уреден различно в зависимост от националните процедури и практики на договарящите
държави.

Окончателното решение на съда в страната по произход се признава автоматично и подлежи на изпълнение в другата страна от ЕС, без да е необходима декларация за изпълняемост, ако съдията е издал удостоверение.

При получаване на молба за връщане на дете, отвлечено на територията на Република България, Министерството на правосъдието предприема действия за локализиране на детето и изисква от социалните служби проверка на неговото положение и на възможността родителят, който го е довел в страната, да го върне доброволно.

Съдебното производство е двуинстанционно гражданско производство. Втората инстанция е Софийският апелативен съд, чието решение е окончателно и подлежи на изпълнение.

Източници:

Европейски парламент – На вашите услуги

EGOV.BG – Държавна Агенция “Електронно управление”

e-justice.europa.eu

РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ – Министерство на правосъдието